Гробището

Можеше да ѝ се доверя, след като разликата между нас беше малка.
-Когато са ме създали са ми дали много сила. Много много сила. Нещо, като проклятие. Това, да съм един от първите демони си има цена, дори да не съм го избирала. Аз съм сукубус и почти няма оцелял, който да се е измъкнал, след като дори съм го целунала. Ако проклятието ми се развали обаче, аз ще умра. Демонската раса ще изчезне. Има още много странични ефекти. Един от тях е, че чрез моята кръв могат да се заздравяват проклятия. Защо си мислиш, че целият свят ме преследва?

Погледнах я и казах:
- Явно си много известна!
Отпих от шишето.
- Мисля,че знаеш моята история и защо съм тук.
Подсмихнах се.

-Знам дори повече от колкото искам. -Засмях се, като ѝ намигнах.
Изправих се, като изтупах дрехите си.
-Трябва да тръгвам. Имам да свърша много неща, преди да си тръгна от града. -Усмихнах се. -Определено ще се видим отново. -Черните ми прила се появиха, разперих ги и в следващия момент вече ме нямаше.
Изчезнах, все едно никога не съм била на гробищата.

Подсмихнах се и казах:
- Хората постоянно говорят.
Засмях се.
- Както и аз.
Усмихнах се дяволито.
- До нови срещи.
Намигнах й.
След малко тя изчезна.Станах от плочата и тръгнах бързо към изхода.

Трябваше да посетя мама и татко,но незнаех дали все още е безопасно ,но вече не ми пукаше бях решила да го направя от три дена отлагах само защото ме беше страх.Тръгнах с плавни и бавни крачки към гробището и когато стигнах намерих гробовете на мама и татко още от пръв поглед.Този път бях сама,вече не знаех дали мога да вярвам на Деймън.

Реших да посетя едно от любимите си места. А именно гробищата ме карат да се чувствам добре,колкото и странно да звучи. Ако не бях вампир,отдавна щях да съм закопан там. Стигнах доста бързо,както обичайно,но изглежда не бях сам. Пред двата гроба седеше доста позната фигура. Естествено бе Елена,която отново ридаеше на гробовете на родителите си. Промъкнах се безшумно зад нея и я прегърнах.
-Не е нужно да го правиш. Казах и с нисък тон,намеквайки и да не се натъжава.

-Стефан толкова се радвам да те видя.-Прегърнах го силно у му се усмихнах след това.
-Знам,че не бива,но просто не мога.-Казах на бившия ми.
-Как си?Как е Клара?-ПОпитах го и се загледах в лицето му изобщо не се беше променил.

-Ами добре съм,след вчерашния ми акт така да се каже с Клара,надявам се и тя да е добре. Казах и с лек присмех. Все пак трябваше да я развеселя. Елена не се бе променила ,много.
-Ти как си,попринцип,за сега знам. Казах и погледнах гробовете.

-Виж Стефан става късно и трябва да вървя..Беше ми приятно да те срещна.-Казах и го прегърнах приятелски и след това станах изтупах си колената и се запътих към къщи."Мисля да отида до Бара да си взема едни кафе днес трябваше да се поразровя за нещо."Казах сама на себе си и след това се запътих към Бара.

Тръгнах си ,след като цялата нощ ,си бяхме говорили и не само с Анджи,оказа се доста приятна компания,като не се опитваше да ме убие.но с настъпването на ден я,се разделихме.Имах нужда от баня,за това за кратко се прибрах в хотела.Но не ме свърташе на едно място.Отидох до гробището ,до гробът на татко,за първи път идвах тук,но нещо ме подтикна да го направя,бях взел две червени рози,които поставих и казах.
- Здравей татко ,ще отмъстя за тебе,вече почти съм изпълнил планът си ,най-сетне ги открих,братята ми ,са в този град.

Бях се замислил и говорих на баща ми,когато чух и усетих някой зад мен обърнах се и се взрях ,в най-поразителните очи които някога бях виждал.Но дори те бледненеха ,пред видът на цялото създание пред мен ,приличаше ,на богиня и сегурно беше такава.Тялото ѝ ,беше перфектно изваяно ,като от скулптор.Лицето ѝ,като рисувано,уникална жена.Усетих ,че съм се зазяпал,за това с усилие,отместих поглед
- Да преди 120 години се случи-казах и се опитах да и се усмихна.но все пак никога нямаше да забравя онзи миг,в който баща ми издъхна в ръцете ми и това помрачи усмивката ми.

- Дейв -поех нежната и длан и галантно я целунах.
- Проблема ,Морена е ,че аз не го познавах,преди това ,бях там когато умираше,той ми поиска прошка но умря в ръцете ми преди,да ми каже ,че съм му син.Разбрах от една от прислужниците.но това е дълга история,няма да те отегчавам с нея.Ти от тук ли си,в "Мистик Фолс" ли живееш ?-Погледнах я ,отново изучаващо се спуснах по тялото ѝ,беше прекалено съвършена.Щях да откача,ако продължа да я гледам,за това извърнах поглед.

- Индия ?- поогледах я пак,без да скривам интересът си.
- Не ми приличаш на индийка,имаш сметаново бяла кожа,а те са мургави ,а и цветът на очите ,не не може да си индийка.Следващите ѝ думи ме заинтригуваха дори повече от произхода ѝ.
- А коя всъщност си ,ако мога да попитам.Мога да усетя ,че си силна и древна,не си вампир или нещо, което преди съм срещал,какво си красавице,можеш да ми се довериш.

- Кали -погледнах я
- Сигурно се шегуваш ,единствената Кали за която съм чувал е богиня на смъртта и жена на Шива.Погледнах я отново ,усмивката и бе дяволска.
- Не може да бъде,не може да си Кали или пък Да.Сега ще разбера-казах и по-бърз от всякога я приковах към високата на стена на една гробница.Не за да я нараня,а за да я целуна.Знаех ,че ако е Кали вече съм мъртъв,но аз вечно май си рискувах живота ,за една целувка.

Тя не остана доволна и въпреки това отвърна на целувката ми.Точно когато помислих,че съм я спечелил,почувствах болката ,но много пъти я бях чувствал,когато съм позволявал.Но този път тя ми беше отнела дарбата след като ми я върна.
- Съжалявам красавице,но как да те питам,като дори само като те видя,ми иде да те притисна,под мен,ти ме обезумяваш.Никоя жена до сега не ми е действала така.-бях дързък и го знаех .Знаех ,че можеше да ме нарани,вече го беше показала ,но някак си не ми пукаше.отново бях при нея и прокарах пръсти ,през косите ѝ,с цвят на абанос.
- Ще те целуна пак, прелестна богиньо-осведомих я ,но пак не беше питане,а по-скоро изказване на свършен факт.
- Ако не го искаш,трябва да ме убиеш,защото след като опитах от твоите устни,не искам цялата,безнадеждно съм изгубен.-Тя можеше да усети възбудата ми и че въобще не се шегувах.

- Мога да ти дам повече от една Кали,само ако ми позволих-говорех и без страх и я гледах право в тези изумителни очи,които сякаш проникваха в душата ми и ме разтреперваха от вътре.Погалих кожата на ръката,което донесе тръпки не само в моето тяло.
- от кога не си любена ,както трябва ?-Тя ме изгледа безмилостно,даже усетих кратка болка.Но тя не ме спря.Продължавах да я галя,като пръстите ми нежно докосваха кожата ѝ
- Така както заслужаваш,мога да те подлудя красавице и щ ее напълно честно,защото и ти подлуди мене.Наранявай ме,но ми се отдай.Без обвързване,просто удовлетворяване,погледни ме в очите и кажи ,че не го искаш ,толкова силно,колкото и аз .