Руините на църквата над гробницата

Passion Брой мнения : 457 Join date : 16.04.2011

При допира на кожата и си спомних как жената която мислех за майка умираше.Мразех се,че не можех да направя нещо.Стиснах юмрук при мисълта,че можеше аз да съм виновна зареди това.Та ако не беше стефан сега и аз щях да съм мъртва.Та аз умирах а той ме съживи.Не знаех какво да кажа повече споменитеме преследваха.

- Не се обвинявай за нищо. - казах леко усмихнато. Знаех че си имаше доста проблеми.
Можеше да разговаря с мен,поне в разговорите бях добра.
Извадих телефона си за да видя колко е часът. Имах още малко време.
- Разкажи ми повече за Джер и Сали . - казах усмихнато.
Прибрах телефона си и я погледнах.

Passion Брой мнения : 457 Join date : 16.04.2011

-Ами Сали е много сладка и много крехка...лесно ранима е,но винаги е щщастлива и прикрива болката вътре в себе си не я познавам много добре.А Джереми от както моите осиновители умряха той реши да премине на тъмната страна.Започна да се дрогира и да не му пука за нищо...Но не мога да лъжа Сали вече...Леля Джена умря и сега не знам как да и го кажа.-Погледнах майка си и лсед това зарових поглед в земята.

Кимнах леко и я прегърнах.
- Всичко ще се оправи.. - усмихнах се леко.
След като я прегърнах,усетих.. че нещо .. нещо странно имаше. Усещах още едно сърце в нея.
Погледнах я и се усмихнах леко :
- Ти си бременна. - продължавах да я гледам.

Passion Брой мнения : 457 Join date : 16.04.2011

-Не не може да съм бременна...та аз съм на само на 17 години...как е възможно.И от колко време е в мен?-Попитах и се загледах отново в земята.
-Не не може да е истина Фейт..кажи ми,че се шегуваш.-Помолих я и я погледнах н еможеше да е истина защо на мен.И от кой та едниственитемъже с които съм правила секс бяха Деймън,Дейв и Стефан.

- Бащата е Дейв.. - казах замислено. Усещах че е той,а бебочето беше на няколко месеца.
- Не се шегувам. - взех ръката й и я притиснах към корема й.
- Сега как ще се грижиш за това дете? - попитах - Само не прави моята грешка,ако трябва ще ти помагам.. - усмихнах се леко..
Тя беше още малка и въпреки това..

Passion Брой мнения : 457 Join date : 16.04.2011

-Аз...аз..аз не мога едвам успявам да се грижа за Сали и за Джереми а сега и това бебе...не не мога-Казах и я погледнах.
-Не,,-казах и се сгуших в нея и след това отноо погледнах земята.Притиснах ръце към корема си и обгърнах краката си с ръцете си.
-Фейт аз..

- Аз ще ти помагам. За това съм тук. - усмихнах се.
Целунах челото й.
Вече беше доста късно,за това реших че е време да се приберем.
- Хайде да отидем у вас,може да направя нещо топло за пиене,а ти трябва да се успокоиш. - погалих главата й,а след това я изправих.
Запътихме се към къщата й.

Passion Брой мнения : 457 Join date : 16.04.2011

-Добре..-КАзах и след това се усмихнах..Крачехме бавно нямаше за къде да бързаме.Всичко около нас беше тъмно а аз не говорех изобщо бях съсредоточена за това какво ще е моето бъдеще.
-Ще тряба ли да стана вампир?-Попитах и я погледнах не след дълго вече бяхме пред къщата отключих вратата и я поканих вътре;.

Реших да изляза от къщата.Крачех блързо на някъде като кледах сам краката си.Стигнах една порутена църква и седнах в тревата и забелязах едно медальонче.На него пишеше "Намисли си нещо,повтори го ти веднъж и цудо ще стане ,желание едно сбъдни и щастлив ти бъди!"
Замислих се какво исках ,затворих очи и казах желанието си.
-Искам да съм голяма!
Отворих очи ,сбъдна се.Сложих медольона на връта си и станах от тревата и тръгнах към вкъщи ,трябваше да го покажа на Елена.Видях едно момиче и я поздравих.
-Здравей ..

Мат ми липсваше.Не се бяхме виждали от няколко дни.Реших да отида в изоставената църква.Обичах да ходя там.Можех да се откъсна замалко от света.Когато стигнах покрай мен мина някакво момиче и ме поздрави.
-Здрасти.-усмихнах се и я погледнах.Носеше доста хубав медальон.Беше хубаво момиче,но имаше нещо доста странно в нея.Усещах го.

Спрях се за малко и отидох до момичето и седнах до нея.
-Ще повярваш ли ,че до преди една минута бях на 9 години ?
Попитах я аз и я погледнах.
-.. и не съм вампир !
Подчертах и се засмях.
-Но ти си ,нали ?
Още един въпрос се изплъзна от устата ми -
Не знам защо,но бях обедена,че тя е вампир.Имаха някакво енергия.

Брой мнения : 4 Join date : 18.09.2011

Опрях гръб на една порутена стена и въздъхнах толкова тежко, че въздишката ми се чу ясно като атомна бомба. Свлякох се бавно на земята, заравяйки крака в шумата и опирайки чело на свитите си колене.

"Какво ти е?" попита Мариус с главата ми.

Аз се засмях съвсем безрадостно.

- Нищо не ми е - отговорих, а гласът ми прозвуча необичайно дрезгав. - Не виждаш ли? Разваляш ми живота и отказваш да се махнеш от него, караш ме да искам да убия някой без никаква причина и отгоре на всичко си играеш с тялото ми като с кукла, докато спя... Аз съм най-щастливия човек на земята.

Отново се засмях. Той не каза нищо повече, но и не направи нищо по въпроса да облекчи това чувство, тази нужда, която в момента бушуваше в мен и която беше и причината да избягам в гората, далеч от всички хора, за да не нараня никой. Не исках да наранявам никой. Не и съзнателно; но Мариус Форигнър, в качеството си на призрак на сериен убиец, в момента ме караше да искам да опра нож на нечие гърло и...

Подскочих, щом чух шум някъде наоколо, и веднага се изправих на крака, оглеждайки се.

- Кой е там? - престраших се и извиках, изкарвайки крадения автоматичен пистолет, скрит под крачола на дънките ми.

» Къщата на вампирите от гробницата *частна колекция на колекционер*