Руините на църквата над гробницата

Брой мнения : 107 Join date : 08.05.2011

-Бблагодаря ти.- прошепна тя .. а аз продължавах надолу
и нещо в мен ме накара да кажа:
-За теб всичко- леко се очудих защо го казах но продължих да я целувам по цялото тяло.. А ръцете ми опипваха всяка част на тялото и. Мислите ми бяха свързани само със секс . Тя ме влудяваше само с присъствието си ...

Брой мнения : 101 Join date : 08.05.2011 Age : 30

-За теб всичко-каза и го погледнах странно,ала докосването му спря всякакви мой мисли.Изстенах и разтворих тялото си за него.
-Ъммм-измърках и го притеглих към себе си като захапах за меката част на ушите и прошепнах:
-Искам те!!-Оплетох крака около него и отърках гърдите си в него...

Брой мнения : 107 Join date : 08.05.2011

Тя ме притисна към себе си и измърка ... Захапа ме за ухото и ме влуди тотално
Леко прошепна след това - Искам те !!
Притиснах цялото си тяло към нея ... Целунах я и също прошепнах ..
-И аз те искам - но очудено допълних - Имашли място където можем да отидем на съме или тука .
Целунах я и зачаках отговор .

Passion Брой мнения : 457 Join date : 16.04.2011

Бях разтроена..след като Деймън ми отказа така.Ведага щом излезе от къщата ми и аз направих същото.По пътя учите ми сепълнига със сълзи...Тичах безцелно и след около двадесет минути стигнах до разрушената църква.Зарових се зад руините и започнах да плача безспирно.НЕ ми пукаше кой ще ме чуе исках да съм сама.

След като се предполагаше че баща ми е някъде из града се разхождах доста повече. Трябваше отново да свикна с ритъма на човешкия живот,човешките драми тук просто бяха толкова.. Отчайващи.
Подочух че някой плаче,за това проследих от къде идва плача. Стигнах до едно момиче,бързо познах кое е. Стъписах се и докта мислех дали да си тръгна или да остана тя ме видя и каза нещо..
- Ъм.. Хей..

Passion Брой мнения : 457 Join date : 16.04.2011

Докато плачех някакво момиче дойде и явно се беше стреснала да ме види е как да не беше грима ми беше размзан.
-Ъм..хей..-Каза ми тя и аз и се усмихнах.
-Здравей.-Усмихнах се мило и изтрих сълзите си от лицето си.
Погледнах я беше хубаво момиче.
-АЗ съм Елена Гилбърт.-Казах и подадох руката си.

- Да.. знам коя си. - засмях се леко и седнах до нея,гледайки я втренчено,но не беше заради гримът. Приличаше.. на .. няма значение.
- Съжалявам,не се представих. Аз съм Фейт.. - засмях се и се здрависах с нея.
- Защо плачеш? - попитах,все така втренчено докато не отместих поглед.
Тя беше една от онези момичета,които се караха за едно момче..

Passion Брой мнения : 457 Join date : 16.04.2011

-Ами зареди един глупак.-КАзах и след това погледнах нагоре.
Усмихнах се мило и след това я погледнах.
-От къде знаеш коя съм?-Попитах и я погледнах.
Беше ми малко странно но какв пък.

Игнорирах въпросът й.. все още нямаше да отговаря.
- Слушай какво ще ти кажа.. за момче никога не се плаче. За приятели да,но не и за момчета. Защото те си тръгват,но приятелите остават. - усмихнах й се.
Приличаше на моето момче.. не знаех дори дали е жив. Той беше баща и на двете момичета.. Липсваше ми,но нямаше никога да покажа че е така. Кой знае при коя беше сега и дали.. дали е жив.

Passion Брой мнения : 457 Join date : 16.04.2011

-Ъмм да знам но аз много го обичаш.-КАзах и след това се замислих..
-От къде си?-реших да сепозаинтересовам малко все пак я бях срещнала преди малко а вече и говорех за живота си.ПОгледнах я и и се усмихнах мило след това се загледах в далечината.

Радвах се че не попита отново от къде я познавам.
- Ами.. от ада.. - засмях се и я погледнах.
- Преди живеех там,но сестра ми ме изрита. - повдигнах рамене и се усмихнах.
- Сега живея тук.. В един хотел,защото все още не съм си взела къща. - засмях се.
Загледах се в руините,а след това я погледнах .

Passion Брой мнения : 457 Join date : 16.04.2011

-Ъмм така и не ми отговори от къде ме познаваш.-Казах и след това се усмихнах.
-Ще ми кажеш ли?-Попитах и я погледнах а след това се засмях.
-Любовта винаги хапе.-Казах и забих поглед в земята.

- Нормално е да познавам дъщеря си - измърморих под носът си. После се замислих над думите й :
- Любовта си е любов,включва много болка и разочарование . - усмихнах се леко.
Облегнах се на един каменен блок,заглеждайки се в нея.
Беше ми интересно да я "разглеждам"

Passion Брой мнения : 457 Join date : 16.04.2011

Докато си говорехме аз извадих своя телефон и започнах да разглеждам снимките си с Деймън.Когато чух онова нещо за дъщерите се вцепених.
-К-к-какво каза туко що?-Попитах и я погледнах с периферието си и изпуснах телефона си.
-Имам само една майка и тя е мъртва.

- Щом така искаш да си мислиш,няма да ти преча. - казах и се засмях.
- Едва ли приличаш на някой от осиновителите си. - продължих да говора,но после се спрях. Едва ли щях да я убедя,макар че имаше начин.
На ръката й винаги е имало белег във формата на полумесец,но се забелязваше когато ръката е зачервена.
Загледах се напред.

Passion Брой мнения : 457 Join date : 16.04.2011

-Не това не може да е истина!-Казах и поклатих глава след това взех телефона си от земята.
-Добре дай ми една основателна причина да ти повярвам!-ПОгледнах я и кичур от косата ми се спусна по лицето ми.
Да аз наистина не приличах на мама и на татко.

- Защо да ти давам основателна причина,когато сама виждаш че нямаш нищо общо със осиновителите си. - приближих се до нея и разтрих ръката й,така че полумесеца се появи.
- Аз съм демон,дъщеря на Луцифер и това е част от знака на родът ни. - показах своята ръка и изрекох няколко думи на латински,из цялото ми тяло се появиха пентаграми,но се открояваше единия полумесец,вплетен в пентаграма.
Изрекох още няколко думи и всичко се заличи,облегнах се назад.

Passion Брой мнения : 457 Join date : 16.04.2011

-Аз не мога да повярвам...не може да е истина..-Казах и след това погледнах белега си.
Отново взех телефона си и отново започнах да разглеждам симки една сълза се спусна от мен и хвърлих телефона си по едно дърво и след това той се счупи на парчета.Обвих ръце около крката си и започнах да плача върху дънките си.

Не бях добра в успокоението,а пък и едва ли щях да я успокоя за това просто казах :
- Защо плачеш? Не се ли радваш че имаш поне една жива роднина? Или да си ходя? - изправих се и я загледах. Можеше да звуча като кучка,но това хич .. беше ново за мен. Клекнах и я прегърнах съвсем леко и за секунди,а след това се изправих и я загледах,чакайки отговор.

Passion Брой мнения : 457 Join date : 16.04.2011

-Не просто моите о-о-осиновители ми липсват толкова много тебяха до мен когато ти небеше.-КАзах и и я погледнах.
-Не не си ходи просто остани и ми разкажи за себе си.-Казах и и се усмихнах.
Замислих се за себе си и какъв щеше да е живтоа ми ако бях отраснала с нея.

- Щеше да е ужасен. Аз съм демон.. живеех в ада където не е място за хора. Баща ми ме принуди за втори път да оставя детето си,първо заплашваше че ще ви убие,а после казваше че е за ваше добро че е нямало да си щастлива ако си останала при мен,защото през повечето време е нямало да ме има. Имаш сестра.. Която също не знае за мен. НО хубавото е че винаги съм била до вас макар да не сте ме виждали,наглеждах ви. - усмихнах се.
Не ми беше в стилът да се размеквам за това и нямаше да го направя,просто стоях и я гледах.
- Познавах осиновителите ти. На времето прецених че те са точните хора които ще те огледат така както аз нямаше.

Passion Брой мнения : 457 Join date : 16.04.2011

-Ооо мамо.-Казах и я гушнах силно не ми пукаше даи го иска.Започнах да плача без спирно толкова ми бше трудно.А сега разбвах,че имам майка и сестра.
-Знаеш ли за моята кръв?-Попитах я и я погледнах не би трябвало да знае защото самата аз не знаех затова преди няколко месеца.
-Толкова се радвам .-Пуснах я за да си поеме дъх.

Усмихнах се и също я гушнах.
- И аз се радвам.. - целунах челото й леко. А след това си поех дъх и отново я придърпах.
- Я сега ми кажи,кое е това момче? Да не е онзи Деймън? - повдигнах веждата си и я погледнах.
Той също имаше доста двойници,така че не виждах проблеми.

Passion Брой мнения : 457 Join date : 16.04.2011

-Да той е..от къде го познаваш....а да забравих,че си ме следила.-Казах и я погледнах.
-Но защо не ме остави да умра?Живота ми щеше да е много по-;есен.-Погледнах земята и разрушения си телефон.
-Как да кажа на Джереми и Сали?Сали е само на 8.

- Защото колкото и безотговорна и неопитан майка да съм не бих оставила детето си да умре. - усмихнах се.
- Те винаги са добре дошли при мен. - усмихнах се. Бяха ми много приятни и двамата,а Сали беше сладурче.
- Можете да разчитате на мен.. Ти имаш сестра.. от един баща сте.. - усмихнах се леко.
Той ми липсваше повече от всичко.. но така стояха нещата.

» Къщата на вампирите от гробницата *частна колекция на колекционер*