Частния самолет на Деймън Салваторе

Стигнахмр бързо до самолета но все още ме беше страх от високото.Едвам успях да се кача по стълбите страха в мен надделяваше.
-Добре били могъл да ми внушиш?-ПОпитах и направих изплашена визиономия.След това откопчах медальона си в който имаше върбикна който бях получила от Стефан.
-ОКей.-КАзах и затворих очи и после пак ги отворих.

-Къде.-Попиътах и се засмях след това вдигнах рамене.МРазех аз да сътм тъпата.
Май имаше впредвид в леглото.
-Добре.-Въздъхнах и присвих очи.-Но знай,че сега въобще не ми е до това.
Замсях се отново и го погледнах миличко.

-М не не ми се пие изморена съм ти ако искаш пий ще ти правя компания.-Усмихнах се мило и го целунах.
-Ъм мило кога ще пристигнем дано само да няма буря.-Напраавих кучешка мцунка, и после се засмях.
Погледах така известно време и отново се засмях беше толкова сладък

Чух името си ,бях точно зад вратата,когато излязох напред.
- Здравей ,аз съм Луис Мария,но предпочитам ,само Мария-усмихнах се мило,но не гледах нея ,очите ми бяха приковани в Деймън,тя се изчерви и усетих ревността ѝ ,о как обичах само това чувство.Щеше да бъде забавен полет.
- О почнали сте да пиете,страхотно казах и наздраве и на една глътка преполових бутилката.Някога с Деймън преживяхме страстни години ,изпълнени,с много алкохол и за съжаление този навик,се премахваше трудно.Отидох до него и поставих ръката си свойски на рамото му.
- Е ,как си скъпи ?-Прокарах ръката си ,по цялото му продължение.Тогава я погледнах и ѝ намигнах.

- Хм ,намира се ,но никой няма такъв вкус ...-не довърших изречението ,но нима беше нужно.Очите ми говореха по-добре ,а и движенията ми ,всяко едно беше елегантно и изтънчено,но такива си бяхме сукубите ,да прелъстяваме си е в кръвта ни.А да съблазнявам Деймън ,при условие,че виждах колко е влюбен в това момиче-Елена ,беше особено привлекателно.Предизвикателство,което не можех да пропусна.Отпих отново от бутилката и я подадох на Деймън.
- Какво да ти разкажа,пътувах много ,но светът си е все същия,както го помня,но мога да кажа едно нещо ,което не се променя,Липсваше ми...-казах и се усмихнах ,погалих лицето му,дори да исках,не можех да контролирам инстинктите си ,когато ставаше дума за Деймън.Може би единственият мъж ,който съм обичала истински,но се разделихме,защото бях много дива,той ме искаше само за себе си и колкото и да му обещавах,не можех да го спазя.Все някой си просеше ,да бъде изяден.

Деймън с типичният си сарказъм,но аз не се засягах,напротив.
- Да това мили,беше грешка,но пък сега я виж намерил си си човече,аз ще ти.Аз се храня,с който дойде ,щом е млад и красив ,човек ,демон ,ангел ,вампир,има ли значение,щом задоволява гладът ми.-Казах и се приближих по-близо до него.Можех да усетя сексуалната му енергия.
- Ами ти ,от колко време,не си хранил звяра ?-казах и се засмях.Прокарах ръката си по гърдите му,енергията му направо се блъскаше в дланта ми.
- Хм ,явно отдавна.Я ми кажи ,ами ти ,как се въздържаш или пък не хапваш си от твоето момиче ?

Засмях се,беше толкава неустоимо сладък ,а за толкова гладна ,но точно за него.
- Добре съгласна,но знай,че ще загубиш и тогава ще я накарам съвсем да ревнува,ще те имам ,за целия ден ,поне 1000 пъти-засмях се .Той ме погледна объркано ,да това би изтощило дори него ,а колкото до мен,само ще ме запали по-силно.
- Е готов ли ,с е,да загубиш ?-Казах и доизпих бутилката.,Отворих нова и му я подадох.
- Който първи припадне ,губи-засмях се лукаво,а в очите ми светеше хищнически блясък.

Деймън се отказа твърде бързо.
- Май си изгубил тренинг тренинг -засмях се.
- Нищо по-добре.Добре сега си мой,о,не Дейм ,не съжалявай,ще си прекараме добре-Казах и се наведох за да вкуся устните му.Усетих как поглъщам от енергията му и цялата се изпълвам.Той не се отдръпна,явно разбираше смисълът ,на думата всичко.Между целувките ,които ставаха по-страстни ,обръщах още питиета.За да му покажа,че аз не съм изгубила своя тренинг.Целунах вратът му,той настръхна,обичах когато реагираше така.
- Понеже си добър,роб и не се оплакваш ,ще ти дам бонус,пий от мен-Предложих му вратът си ,нещо за което другите вампири,можеха ,само да мечтаят.Знаех ,колко му харесва кръвта ми ,а въпреки ,че той ми принадлежеше ,исках и за да му дам всичко от себе си ,както някога.

Вълна на удоволствие,ме заля,щом ме захапа.Но само той имаше тази привилегия,всеки друг опитал се да го направи ,накрая завършваше изсмукан до край.но пък щастлив.Елена спеше спокоен сън и може би дори сънуваше ,небе и звезди ,а аз се топях в ръцете на нейния любим.Беше много нечестно,спрямо нея,но животът си беше нечестен ,какво да се прави.Когато ме целуна и усетих от собствената си кръв в устата си,направо полудях.Почнах да си взимам малко енергия,но напълно в рамките на нормалното,не исках ад го нараня и въпреки ,че беше вампир и имаше невероятно бърза регенерация,бях способна да блокирам този процес.Но ако нараня Деймън ,все едно да нараня себе си.Свалих блузата му и целунах гърдите му,прекарах пръстче ,което проследи вдлъбнатинката между тях,чак до корема.
- Дейм..-простенах името му.

Това ме изненада ,но приятно ,не помнех Деймън такъв ,но нямах нищо против ,да си поиграем грубо.Легнах на леглото и му позволих да ме върже,уж той щеше да ми е роб,но май се получаваше обратното.Изгарях от желание,да ми свали роклята и да постави устните си ,на всяко местенце по тялото ми.
- Бъди лош ,аз обичам така ,мъчи ме ,но Дейм ,не спирай,да ме докосваш...-Простенах ,той ме закова с белезниците ,бях по корем на леглото и нямаше да го виждам.Беше още по -възбуждащо ,все едно го правех с някой непознат.Свали нежно презрамките и целуна рамената ми,с което цялата настръхнах.Исках го до безумие.

Изтръпвах ,при всяка негова целувка ,когато ми каза това ,се засмях :
- Няма смисъл да нося нещо,което така или иначе никога не оцелява,след една игра.Но въпросът е скъпи,откъде ще ми намериш други дрехи.-Направих се на замислена.
- Може ,да поискаш от Елена ,сигурна съм ,че ще ми станат,но как ще и обясниш ,къде са моите-засмях се шумно.-Но той реши да ми го върне,като прокара езикът си по целият ми гръб,е това беше доста подло,спрях да мисля,за дрехи или за утре.Всичко беше сега ,не мислех,само чувствах.

Бях спала около два часа и половина, но сънувах кошмари.Станах на бързо от леглото и реших да посетя Деймън и Мария.Отидох на мястото, където трябваше да са те, но там ги нямаше.Изведнъж чух силен тропот от една от стаите.Отидох да видя какво става, когато влязох в тъмната стая и светнах лампите видях нещо, което ме накара да намразя момента, в който се бях влюбила в Деймън.

Елена влезе,в най-неподходящия момент.Бях се разсеела и свалила силата на съня от нея.Беше кофти момент.Тя ни гледаше гневно ,а аз се чувствах виновна .Деймън искаше да тръгне след нея,но бързо се освободих ,от белезниците ,с едно движение,станаха на две.За което съжалих,бяха хубави,дано да имаше още.
- А не Деймън ,днес ми принадлежиш или забрави ?-хванах го ,той направи намусена физиономия,но знаеше,че сделката си е сделка.
- Елена ,ще ти се наложи ,да си намериш друга играчка ,за днес-усмихнах и се мило.Но въпреки ,това думите ми бяха хапливи.