Водопадите

Събудих се плувнал в пот.Изправих се и се огледах.Главата ме болеше ужасно много.Стаята бе изпълнена с тишина.Погледнах към електронния часовник на шкафчето си и установих,че е 9 часа вечерта.
Главата ме сряза изведнъж и ми припомни защо си легнах толкова рано.
Надигнах се и застанах в седнало положение.Огледах стаята си,като дишах учестено.Изправих се и затърсих с поглед горнището си.След като не успях да го открия в тъмнината отидох до гардероба.Взех една тениска и я облякох.
Слязох долу и си направих кафе дори и да нямах нужда от него.
Седнах пред телевизора и се загледах с тъпо изражение.Доскуча ми и се изправих.Взех си ключовете и телефона.
Излязох от къщата си с бавни и равномерни крачки.
Тръгнах някъде из града без да се интересувам къде по - точно отивам.След по - малко от десет минути вече бях някъде из горите.Наоколо беше тихо,чуваха се само нощните птици и звука на вода,която падаше от високо.Веднага предположих,че това е водопад.
Тръгнах към шума и не след дълго вече се намирах пред един много красив водопад.На няколко крачки от себе си,видях сиулет.
Приближих се плахо към фигурата и установих,че това е момиче.
-Здравей. - поздравих момичето и се усмихнах.Реших все пак да съм добронамерен.

Бях обвила краката си с ръце и гледах към водата падащата вода.Дочух стъпки и после нечий дрезгав глас.Той ми каза "Здравей"..още щом чух гласа се вцепених обърнах секъм него и преглътнах насилствено.
-Вие трябва да си вървите тук не е безопасно за вас не и сега.-Казах и станах и се отдръпнах от него.Нямаше това красиво момче да бъде моята нова жертва.Ако това станеше щях да се самоубия.Днес колкото и опасно да беше щях да се противопоставя на моята стихия и щях да защитя всички.

Погледнах към момичето,което се напрегна и ми каза,че трябва да си вървя,защото не било безопасно за мен.Какво ли говореше?
М*мка му,та днес имаше пълнолуние.Как можех да изляза точно в пълнолуние?
Сигурно и тя е върколак като мен,или някое друго същество...ох,колко съм глупав само.
-Заради пълнолунието ли е? - попитах я замислено,след което погледнах към часовника си.До полунощ имаше още един час. - Ако е за пълнолунието не се тревожи... - усмихнах `и се приятелски след което се приближих малко към нея и подадох дясната си ръка. - Аз съм Джейкъб!

-Да де,аз все ги бъркам. - засмях се,след което поех ръката и и я погледнах право в очите.За момент спрях да мисля.Очите `и бяха толкова красиви.
Излъчваха такава топлина и нежност.
Отново слязох на земята и се усмихнах.
-Аз съм върколак! - отговорих на въпроса `и. - От няколко години,членувах в много добра глутница и благодарение на останалите знам за пълнолунията и т.н.
Направих наколко крачки около нея.
-А ти какво си? - зададох `и същият въпрос.

Сирена?
Не знаех,че изобщо съществуват.След малко тя каза,че е време и влезе във водата,а аз останах отгоре и се загледах във водата.
Изправих се и се затичах към едно дърво като се преобразих във вълк.Започнах да тичам,като обикалях около водопада.
Надявах се скоро всичко да е наред и тя да излезе,а същевременно се надявах да е добре в момента.
Направих няколко обиколки и застанах до езерото,легнах все още вълча форма и я зачаках.

Тя се показа на повърхноста и каза нещо,но аз не успях да чуя и дума от онова,което каза.Силен вятър започна да духа към мен и да роши козината ми.След което тя започна да пее.
Нещо в нея наистина ме привлече към нея,изправих се и тръгнах към нея.Не знаех защо,но трябваше да съм по - близо.
Лошото в случая беше,че не можех да говоря и нямах възможност да `и кажа да се пази от мен.Приближих се малко към водопада и застанах на ръба.
Отдръпнах се малко и започнах да тичам нагоре.Качих се на върха на водопада и започнах да вия към Луната.Тя бавно се появяваше,което можеше да значи само едно - скоро всичко щеше да е наред.
Скочих надолу право към Селена.
Не успях да се преобразя в човек и във вълча форма се пльоснах във водата,като разпръсках водата наоколо.

Той отиде и започна да вие срещу луната а аз продължавах да пея.След около минута той дойде и скочи във водата знаех,че всичко ще завърши зле.Усилих своето пеене и свирене сега всичко беше безнадежно.Водата около нас започнна да се издига и след около минута тя стана на лед и образува кръг.Спрях своето пеене това беше инстинкт.Приближих се до него и го целунах като го накарах да приеме своята човешка форма и аз бях под влиянието на луната цялата бях топла дори и водата не ме правеше студено.Водата започна да бълбука а аз се приближих плътно до него и го целунах.След тази целувка разперих ръце и от тях започна да излиза огън и този огън се завъртя в кръг и излетя нагоре леда се пропука от топлината и започна да пада на малки парчета във водата.Видях ,че Джейк е наранен от моята целувка затова го наплисках веднъж и копирах една една дарба която бях взела доста отдавна.Сложих ръце на гърдите му и ръцето ми засветиха.
-НЕ..не моля те не умирай..-КАзах и заплаках.

Тогава тя ме целуна и отново се превърнах в човек.Тогава започнах да губя съзнание и да не усещам какво става около мен.Само знам,че по едно време затворих очите си.
Тя постави ръце на гърдите ми и започна да ме моли да не умирам.
Отворих очите си и се озовах на земята,само по гащи.Погледнах нагоре и се изчервих.Видях я на няколко крачки от себе си.Около мен беше тъмно,не знаех къде съм.
-Какво стана? - попитах и се опитах да се изправя,но странна болка в гърба ми ме накара да се прегърча от болка и отново легнах.

-Аз почти те убих Джейк...аз не го исках..-Казах и го погледнах виновно.Това ли съм аз един изрод един убиец?ЗАщо го правя?Защо защо защо?Не мога да повярвам,че всичко беше защото съм родена под водата...Не няма да мога да живея с тази мисъл.
Когато го видях да се свива от болка излязох от водата и сеоблякох набързо не можех да го гледам такъв.
-Джейк добрели си ?-Попитах загрижено.

След като картината около мен бавно се оправи,разбрах,че все още се намирах в гората.Усмихнах се и се изчервих.
Вероятно в момента тениската ми е разкъсана на парченца,винаги така ставаше,когато се преобразя.
-Спокойно,чисто чудо е,че аз не те убих. - След което се изправих в седнало положение и се усмихнах.Тя не изглеждаше много добре. - Хей,всичко е наред...

-Не Джейк не е аз убивам за да живея.Аз съм чудовище и не мога да живея така...-КАзах и му подадох едни сини къси панталнки с които да се облече поне да не седи гол.
-Поне няма да си гол.-Изкикотих се.
Погледнах го..
-Аз не съм сигурна да ли трябва да живея вече.-Една сълза се пророни от окото ми.

-Разбира се,че трябва да живееш. - казах аз и облякох късите панталонки,които ми подаде.Не знаех от къде ги има,но в момента не се интересувах от това.
Изправих се и се приближих към нея.
-Не трябва да се срамуваш от това,което си.Това,което си е твоята природа и не бива да искаш да умираш. - не знаех от къде идваха тези мъдри думи,но в момента исках само едно - тя да се усмихне и да спре да мисли такива неща.
-Всичко ще бъде наред. - казах и седнах до нея. - Няма за какво да се тревожиш. - след което отметнах един кичур коса от лицето `и и се усмихнах.

-Джейк благодаря.-Усмихнах се и го погледнах.
-Розовото ти отива.-Изкикотих се.И погледнах панталонките.
Имаше много красиво тяло а тези плочки бяха божествени ичервих се за момент и си припомних нашата целувка.
Отново се изкикотих.

Въздъхнах и се усмихнах,после се изправих и `и подадох ръка.След като и тя се изправи се огледах.
-Какво ще кажеш да отидем някъде,където не е чак толкова подтискващо. - попитах я и погледнах към водопада.
Двамата тръгнахме някъде из гората.Срещнахме някакви хора,които ме изгледаха странно,аз ги пренабрегнах и продължих напред.
-Разкажи ми повече за себе си,Селена. - подканих я аз и се усмихнах,като отново срещнах погледа `и.Изчервих се леко и се загледах някъде в страни за да не забележи,че се изчервявам.

Видях как се изчервява и се изкокит Уоу днес много си кикота.
-Ами родена съм под водата...и баща ми неми обръщаше внимание когато станах на 14 години ми казаха,че трябва да напусна кралството...и аз го направих от тогава се появих аи моите способности.МОга да копирам дарби да контролирам елементите и да пея прекрасно както и да призовавам арфа която прави моето пеене по-силно.-ЗАсмях се.
-И тогава започнах да обикалям света и накрая дойдох тук...-УСмихнах се и попитах:
-Е на къдеще ходиме и разкажи ми и ти нещо за себе си.

Изслушах историята с интерес,сега беше мой ред да разкажа за себе си.
-Ами аз съм отгледан само от баща си,понеже майка ми почина когато бях на 2 години.Когато пораснах малко започнах да членувам в една глутница и много бързо станах алфа,но един ден реших да започна да обикалям света.Когато се върнах баща ми почина и реших да дойда тук. - не ми се говореше много за миналото им,затова спрях до тук. - Нямам нищо наум,просто не исках да стоим до този водопад. - усмихнах се. - Ти къде искаш да отидем? - попитах я

-УУУ искам в бара.-КАзах и се засмях тона ми беше като на малко дете.ЗАсмях се веднъж и го погледнах.
В този момент наистина исках да се напия и да не събудя повече никога.
-Какво ще кажеш?-Попитах и направих кучешки очички.

Тя започна да се държи странно,като малко дете.
Усмихнах се.
-Няма да мога да се появя в някой бар така. - казах аз и погледнах надолу.Исках да намекна на това,че бях гол до кръста. - Затова ако искаш да го отложим за друг път. - казах и двамата продължихме да вървим.

-Хмм ами може да..не знам къде..може да постоим в гората.-Казах и го погледнах а след това свалих погледа си към земята.
-Всъщност къде си роден?-Попитах за,мислено.И го погледнах право в красивите очи.
Не знаех какво друго да кажа затова замълчах.

Тя попита къде съм роден.Усмихнах се.
-Няма начин да знаеш глада. - двамата продължихме да вървим и след малко излязохме от гората.
Вече ходехме по улицата,а аз дори бях и бос.Стъпвах по топлия асфалт и се оглеждах.Хората ме гледаха странно и ме сочеха с пръст.
-Аз ще си ходя. - усмихнах `и се. - Чао. - допълних и тръгнах към нас.
През цялото време си мислех само за нея,и за това,което беше станало днес.

Малко спокойствие нямаше да навреди на демона, след дългите бурни нощи напсоледък, за това и избяга от претъпканите горещи улици на града и тръгна с ведра стъпка към гората. Дом не бе от любителите на природата, но обичаше от време на време да бяга сам сред дърветата, даваха му някакво спокойствие и време за размисъл, не че имаше върху какво толкова да мисли, живота си му бе безцелен и бохемски, но все пак ... Крачеше ведро и усмихнато и както се предполагаше бързо му доскуча без компания, за това се поуслуша, да провери дали няма и други разхождащи се, можеше да иде да подосажда на някой все пак, тогава чу плясъка във водата и се затича натам. Глетката бе изумителна, жената имаше страхотно тяло, нямаше как да не забележи, седна на брега и се загледа в красавицата, не искаше да я прекъсва просто се наслаждаваше на гледката.