Гората

Усмихнах се мило и след това погледнах към поражението от нашата малка битка.
-Какво си?-Попитах заинересовано.След това се засмях .
Беше ми малко скучно за това седнах на едно камъчекоето беше близо до мен.

-Благодаря ти.-ЗАсмях се и след това погледнах земята и се подпрях на ръката си.Беше такава скука започнах да си играя с природата и след това погледнах момичето.
-Всъщност разкажи ми за себе си.-Казах и се усмихнах мило.

Всичко вървеше по план!Чаках толкова векове!Изчаках да залезе слънцето,защото това беше най - хубавото време от денят.Отне ми доста време да намеря гробът..Взех една лопата за копаене и един от онези газови фенери,като по едно време.Стигнах началото на гората,като пристъпвах леко напред.Чуваха се само лекият звук на стъпките ми, влачето на лопатата по меката и влажна земя,и лекото поскърцване на фенера.Стигнах в средата на гората.Спрях се и се огледах.Забелязах,че дървета сякаш ме обикаляха в кръг.Това трябваше да е мястото!Поставих фенера на земята,като забих лопатата в земята.Материализирах си бутилка бърбън,като я отворих и отпих.Поставих я до фенера и започнах да копая.Скоро стигнах до нещо твърдо.Отместих леко пръста и видях,един ковчег.Усмихнах се дяволито,като взех бутилка и отпих от нея.Изведнъж се чу шум.Огледах се,но не се виждаше никого.Усетих присъствието но друг вампир,който до сега не бях срещала и това заинтригува интересите ми.

Екзавиър имаше нужда да избяга... Е, метафорично, разбира се, защото, ако трябваше да бъде честен - той нямаше как да избяга, защото нямаше място, за което да се закрепен емоционално или физически.
Просто белотата на четирите стени на новия апартамент, двете празни стаи и колосалните планини от кашони го подлудяваха. Всичко беше толкова.... препълнено, а толкова безсмислено за неговото съществуване. Но какво да се прави, беше вещоман, пазеше всеки един малък спомен от събитията, които маркираха живота му. Например маската от театралния сезон, в който играеше Фантомът от операта, няколко стари кино ленти - спомен от Ясмин, няколко кутии, пълни със стари сценарии, иглата, която държеше тогата му, когато се бе превъплатил в Цезар и всякакви такива вехтории, които за някого биха изглеждали като купчина боклуци.
Гората се намираше само на няколко минути път пеша от сградата, в която Еказвиър се бе настанил и той предположи, че една разходка из спокойствието и дъхавия аромат на прясна борова смола можеха да помогнат на изпънатите му като китарни струни, нерви.

Разбих с крак ковчегът,като видях един скелет и до него имаше една стара книга както и някакви други дрънкулки.Очите ми се разшириха.Подскочих във въздухът,като леко се извъртях и казах:
- Да!
Стиснах ръцете си в юмруци и ги вдигнах нагоре.Извадих нещата,като взех бутилката и отпих огромна глътка и се усмихнах самодоволно.Излязох от дупката,която бях направила.Материализирах си една малка уредба,като пуснах една песен и започнах да си танцувам.Определено щях да го отпразнувам!

Екзавиър най-безцеремонно си се простря на земята. Почвата беше влажна, явно не случайно този град се казваше Мистик Фолс, тук беше по-мъгливо и дъждовно от Лондон. За последните три дни от пристигането на вампира, в градчето бе валяло два и половина от тях.
Върху мократа пръст имаше килим от борови иглички и клонки, които я правеха доста удобна за лежане.
Екзавиър пъхна ръце под главата си и притвори очи. Можеше да чуе как птиците се гушат в гнездата си, подтикнати от студения въздух, как зайците се крият в дупките си, колите, които се движеха по извънградския път, който се намираше в подножието на склона. Животът тук бе притихнал и спокоен, такъв, какъвто вампира не го бе усещал и виждал от десетилетия. Времето тук сякаш беше спряло и нищо не оказваше влияние на случващото се.
Освен ако някой откачен от твоя вид не реши да се прави на хипи и не му хрумне да си прави парти в гората. Е, Зави можеше да се абстрахира от музиката - щом изключеше свръхсетивата си всичко си идваше по местата.

Спрях се за момент.Погледнах към книгата,като отидох бавно към нея и я взех.Седнах на едно от падналите дървета на земята,което беше покрито с мъх и беше доста влажно,но това не ми направи голяма впечатление.Отворих я и почувствах нещо странно.Започнах да я разлиствам.Повечето хора нямаше да могат да я прочетат,защото беше на доста стар език.Подсмихнах се и казах тихо:
- Нямаше да я намеря,а Емили?
Усмихнах се самодоволно.Сложих книгата близо до уредбата и погледнах към другите неща.Там имаше един медальон,едни пръстен и нещо подобно на малка кутийка.Загледах се по - внимателно в кутийката бях я виждала някъде.Огледах се наоколо и все още усещах вампирът наоколо.

Боже, вампирите напоследък съвсем се бяха бутнали. Даже и сами си говореха явно. Колко забавно...
Екзавиър се поздрави на ум, че все още толкова не е откачил и държеше на менталното си здраве. Беше хубаво да знае, че около него има такива, които са по-зле психически от него.
Е, и той имаше своите моменти на лудост, особено когато го налегнеше период на агресия или депресия, но те не бяха толкова тежки, че да изпитва някакви притеснения. Най-често се разминаваше с малко викане или пък някоя счупена ваза и малко нерви.
Въпреки, че не дишаше, той си пое дълбоко въздух и издиша. Дълбокото дишане беше добре известен начин да се освободиш от стреса. Подобни неща правеше винаги преди представление, за да се справи със сценичната треска.

Подсмихнах се,като леко наклоних главата си на една страна и се провикнах:
- Няма ли да излезеш?
Скръстих ръце и огледах всичко наоколо с периферното.Е какво път можеше и да се задоволя с кръв от вампир.Все пак и те бяха вкусни!Пък и беше да ми полезна още една дарба..но трябваше само да го видя.Каква ли беше дарбата му?Замислих се за момент,като спрях музика с мисъл.

- Малко уединение, моля. - отговори той на досадната вампирка, която явно се опитваше да се прави на интересна. Не си падаше по общуването с подобни индивиди, защото 99,9 процента от тях прикриваха с това си поведение някакъв комплекс, а комплексарите не бяха особено добра компания.
Екзавиър се понамести на земята, леко изменяйки позата си на лежане и се абстрахира от заобикалящата го обстановка. В съзнанието му се появи образа зелена, свежа гора, а песните не птиците допълваха утопичната картина. Да, за да си добър актьор, трябва да имаш отлично въображение за нещата. А и дори и да не се стремиш към сцената, подобно качество никога не е в повече.

Той каза,че искам уединение.Подсмихнах се,като погледнах за миг предметите и те бързо изчезнаха.Бързо застанах на едно дърво близо до вампирът.Седнах на един от огромните клони на дървото и казах:
- Остроумен а?
Засмях се леко.
- По - добре да не идваш в тази гора!
Подсмихнах се.Материализирах един кол и го пратих по него,като се усмихнах дяволито.Обичах остроумните..бяха лесна плячка.

- Да, за разлика от теб. Поне имам ум, за да съм "остроумен". - ама, че глупаво същество.
Екзавиър се забавляваше искрено с госпожички като тази. Те си мислеха, че веднъж придобили зъбки, дарба и малко кураж, светът се върти около тях. Колко безкрайно забавно беше това. Нямаше нищо по-жалко от фалшивото самочувствие, на което му липсваше подплата.
- Хайде, убий ме, какво чакаш... - каза Зави и се изправи леко, заставайки в седнало положение, така, че да е лесна мишена за вампирката. Щеше да се радва да го отърве от мъките му на жив-мъртъв.
- Или пък ме измъчвай, така мога да се почувствам по-жив, знае ли човек.

Застанах бързо пред него и казах:
- Хмм..млад вампир.
Подсмихнах се като с бавни крачки го обикалях в кръг.Огледах го от глава до пети и се усмихнах самодоволно.Наклоних леко главата си на една страна и казах:
- Мм..умствен контрол и емпатия..
Спрях се за момент и допълних:
- Интересно!
Усмихнах се с половин усмивка,като не свалях поглед от него.Подухна лек ветрец,който миришеше на борови иглички и разпиля косите ми.

- Ти наистина прекарваш много време в монолози. Нали не си мислиш, че си Хамлет? - изрече Екзавиър и отново притвори очи и се облегна на ствола на бора, който растеше съвсем близо до мястото, което вампирът бе избрал за лежане.
Присъствието на вампирката не го притесняваше ни най-малко. Съдбата си бе съдба, ако нещо бе писано да се случи, то то нямаше да го подмине. Ето защо Зави определено не се страхуваше, той приемаше кармата си такава, каквато е.
Беше щастлив, че до сега беше видял много, беше почувствал палитра от емоции, незаменима и необятна за човешките възприятия и бе направил много хора щастливи с работата си. Бе видял дни на успех и слава и такива на горест и болка, но за нищичко не съжаляваше.

Подсмихнах се,като за миг погледнах надолу.Наистина младите вампири много се надуваха!Не мислеха за последствията..като например да им извадя сърцето.Подпрях се на дървото,което беше се облегнал вампирът.Въздъхнах като го погледнах и казах:
- На колко си?
Повдигнах вежда и се подсмихнах.Деветдесети и девет процента,бях сигурна,че е под 100 години.Самодоволната ми усмивка не слизаше от устните ми.Дали да го убия или да се позабавлявам малко с него и после да го убия?Мислех да направя второто.Въздъхнах и казах:
- Оуу..не ми казвай..ти си новороден.
Засмях се злобно.

- А ти колко всъщност досадна си? - попита Екзавиър със съвсем сериозен тон, в който не се четеше нито капчица ирония.
- Нали не мислиш, че ти се връзвам на цялата "Ох, колко съм велика..." пародия, която си разиграваш наоколо. Като професионален актьор трябва да ти кажа, че хич не те бива в изпълняването на роли. Прозрачна си и нямаш талант. - той сви рамене, сякаш показваше някакъв вид незнание и продължи медитацията си..
- Ако си мислиш, че си интересна, че ме плашиш или някакви други фантазии, които плуват из ума ти, трябва да ти кажа, че не си.

Направих учудена физиономия и казах:
- Оуу..значи новороденият бил актьор!
Засмях се леко и допълних:
- Защо не ми изиграеш нещо?
Повдигнах вежда.
Беше си доста забавно да го дразня!Хмм..може би това щеше да е заниманието ми за сега!Беше си доста забавно да гледам,как се опитва да ме обиди.Погледнах го и казах:
- Хайде..да е видим,сигурно ще си по - добър от мен.
Казах като в гласът ми имаше нотка на ирония.

Екзавиър се беше отнесъл на някъде в собствените си мисли и упорито захранваше ума си със спокойствие. Вампирката можеше да продължава да да му говори, да се дразни с него, дори да го удря, но той все така щеше да си стои - като изпаднал в дълбок транс и да мисли.
Това бе една от екстрите, които притежаваше - можеше да изключи напълно сетивата си и да се отдаде на вътрешна хармония, която не можеше да бъде прекъсната от нищо без Екзавиър да го иска.

ПП. Като гледам РП-то не ни се получава особено... *sadface*

Погледнах към вратът му.Чудех се дали беше вкусен..Прехапах долната си устна.Бързо го хванах за вратът,като лицето ми се промени,а зъбите ми се подадоха.Усмихнах се леко и казах:
- Изкушаваш ме!
Усмихнах се леко,като го допрях до едно дърво и забих зъбите си в шията му.Как и предполагах..Беше доста вкусен!Не мислех да го оставя..от доста време не бях похапвала толкова вкусна вампирска кръв!

П.П. Спокойно,ще го оправим нещата ; )

Тъй като беше в един от своите периоди на транс, Екзавиър не изпитваше нищо. Нито болка, заради разкъсването на кожата му, нито наслада, каквато някои хора изпитваха, когато вампири се хранеха от тялото им. Абсолютно нищо.
Когато обаче реши да се събуди по незнайно какви причини, Зави откри, че откачената вампирка в момента се хранеше от него. Уау, това наистина го учуди. Той самият никога не бе опитвал вампирска кръв, дори рядко се хранеше от живи хора като цяло - предпочиташе кръвните банки, защото беше безболезнено, по-хуманно и много по-лесно.
- Вече го удряш и на канибализъм, а? Интересно, скоро посещавала ли си психиатъра си? - все пак той не се отдръпна, щом това я забавляваше.

ПП. Не мисля, че храненето от героя ми би оправило нещата. Пък и е забранено от правилата да се храниш от някого без неговото разрешение. >.<

Той каза,че вече го канибализъм.Извадих на половина зъбите си и казах:
- Явно си доста млад!
Погледнах го с периферието и допълних:
- И ти от онези повелители на животните?
Повдигнах вежда,като отново забих зъбите си.
Наистина беше доста вкусен!Къде ли са го крили до сега? - Казах си на ум и се подсмихна.

П.П. Има време ;дд Няма за къде да бързаме или поне аз ;Д

- Да ти е сладко. - каза иронично Екзавиер и остави нахалницата да се храни от него още малко, след което я изблъска.
- Стига ти толкова на аванта. Човек, за да иска - трябва да даде. - поне така го бяха възпитали родителите му, и въпреки, че не хранеше особено топли чувства към тях вече, след като го бяха изоставили, Зави все още уважаваше фактът, че го бяха образовали и отгледали.
Вампирът притисна ръката си към мястото където непознатата го беше захапала и раната мигновено заздравя, а той само избърса остатъците от кръв по кожата си.

Той ме изблъска,като сложи ръка на мястото,където бях го ухапала.Избърсах кръвта от устните си,като леко се усмихнах.Той каза,че човек, за да иска..трябвало да даде.Застанах бързо пред него и казах:
- И какво искаш да ти дам?
Повдигнах вежда и се усмихнах самодоволно.Погледнах го,като не откъсвах поглед от него и се усмихнах леко,а след това казах:
- Не се запознахме официално!
Направих кратка пауза и допълних:
- Аз съм Катрин.