Паркът

-Мнем, не се познаваме, но бихме могли... На по чашка в някое кафе... Как ти се струва? - попитах арогантно и прибрах книгата си, без да поглеждам момичето, което ме гледаше някак различно.
-Какво, да не ми се е разрошила косата? - попитах надменно и направих едно бързо, инстиктивно движение на ръката си към главата.
След като се уверих, че всичко е ОК, нагло погледнах момичето пред мен и заговорих с нотка на арогантност в гласа си:
-Е, не отхвърли поканата ми... Това означава, че си съгласна... Така ли? Или бъркам, госпожице? - говорех на момичето ту на "Ви", ту на "Ти", като постоянно оправях я косата си, я някоя гънка по ризата или пък разсеяно се оглеждах, като тук-таме хвърлях по някой студен поглед на момичето пред мен.
-Е, тръгваме ли или не...? Не си ти единствената, че да чакам цял ден да ми отговориш... Има и други момичета, които мечтаят да им обърна внимание... - казах това с нотка на високомерие в гласа си и зачаках отговора й.

-Хмм и аз, теб... А за поканата, отново не я оттегли... Означава ли, че приемаш? - заговорих отново арогантно хващайки я за пръста, сваляйки го на нивото на устата ми.
-Миличка, не искам да спя с теб... Мога да имам всяка, стига да щракна с пръсти... и всяко момиче, което искам, ще се озове в леглото ми, но ти не си сред тях.
След тези си слова, я погледнах в очите и изведнъж нещо ми стана, започнах да се чувствам привлечен от красотата им. "Нима я харесвам... Та тя е човек, а и е доста опърничава... Наистина ме привлича... Какво?!? Я, почакай?!? Не може да се влюбвам... Та аз... Аз съм Клаус..".
Бързо прекъснах тези си мисли и се сетих, че не съм се представил на момичето.
-Аз съм Клаус, между другото... Не, че ще го запомниш... Но все пак, не е джентълменско, величие като мен да не се представи... Дори да бъде забравено след това. - казах набързо и се засмях.
Видях, че момичето срещу мен ме изгледа кръвнишки, но не обърнах особено внимание:
-Та, не разбрах, отиваме някъде или ще стоим тук, цяла нощ да ми се любуваш. - вложих цялота си надменност и арогантностт в това си изречение и надменно замахвайки, зачаках отговора на момичето, което едва се сдържаше да не ме набие.

-Сели, Сели, Сели... Сели, миличка, нима не разбра? Аз нямам намерение да те вкарам в леглото си... Нито имам някакъв проблем... И да, права си има нещо странно в мен... Аз не искам да спя с теб... Просто те каня някъде на по чашка, където да се поопознаем мъничко. - започнах арогантно да говоря, отново подпирайки брадичката си с палец и показалец. Погледнах Селена "Красиво име" и казах.
-Може би ще ме поканиш у вас... Като се има предвид как ме гледаш от отдеве насам... - казах многозначително и намигмах някак надменно на момичето, което все повече ме привличаше... А всяка нейна обида бе като цвете за мен : "Ура, подариха ми букет от 101 червени рози" - помислих си наум, но се засмях на глас.
Видях погледа на Селена, изпълнен с недоумение и любопитство и устните ми се разтеглиха в още по-широка и тъповата усмивка...
-Е, милейди... Така, де Селения... Как ще процедираме? - попитах високомерно и заочаквах поредния отговор, а и някойй удар от страна на момичето.

Хванах ръката на Селения и я придърпах към себе си. Скъсих разстоянието между нас и арогантно попитах:
-О, Сели, да не се нарани? - надменно се усмихнах и се засмях.
-Нима очакваше да обърна и другата си буза? О, Сели, миличка, това никога не бива да го очакваш от мен... Ти сама каза, че съм мазен, арогантен надут женкар, но това не означава, че не бих те ударил.
След тези си думи я пуснах и със още по-глуповата умивка попитах:
-А сега, къде отиваме, какво ще пием и още ли ще ме гледаш така... Изпитателно...?
Усещах, че дразня Селения и затова просто се спрях преди и ритниците да са минали в действие... Позасмях се тъповато и ипродължих да вървя със същата скорост като Селения.
-Хей, не е нужно да тичаме, нощта е пред нас... А и ресторантите едва ли са далече. После, преди да си легнеш, може да дойда и да ти проета приказка за лека нощ. - казах арогантно и насочих енергията от устата си към крката, за да я настигна.

-ОК, виж имам едно компромисно решение - Ще бъдеш в присъствието на моята персона и ще ме изтърпиш малко... После ще ти разкрия тайната си и защо не чувствам болка, а накрая, ще те оставя на мира, стига да не разкриеш тайната ми. - казах уж задъхан и продължих да ходя след Селестия.
Накрая изтичах пред Селения и започнах да вървя гърбом, гледайки я:
-Как се казва ресторанта, какъв е специалитета, какво ще пием...?
Унесен от въпросите си, продължих да вървя гърбом, без да видя клона зад мен, в който се блуснах и паднах. Селения ме подмина, а аз се престорих, че чувствам болка и протегнах умолително ръка към нея, за да ми помогне да стана:
-О, Сели, би ли помогнала на арогантния и бездушен женкар да стане?
След като дойде и вплете пръсти в моите, вместо да стана, просто я дръпнах към себе си и тя падна върху мен:
-О, драга моя Сели, трябваше да си по-внимателна. - казах надменно и я погледнах в очите, като започнах пак да изпитвам това чувство на привличане от по-рано.

-МммМ може да ти помогна ако искаш... Виждал съм достатъчно женски тела, та от твоето ли ще се притесня. - започнах арогантно но довърших като джентълмен - Добре, но ако избягаш, как да те намеря? Дай ми номера си...
Отдръпнах се леко назад и казах:
-Е, Пепеляшке, отиди да се приведеш в нормален вид, а аз ще се опитам да направя горе-долу същото.
След това тръгнах в противоположна на нейната посока.
... След 50 мин...
Отидох пред вратата на ресторанта, където ядосана, но и прелестна. Нервно потропваше с крак:
-О, нима закъснях? Е, какво чакаме, да влизаме... - казах надменно и отворих вратата на Селения, за да влезе:
-Леле, неотразима си тази вечер. - казах арогантно, но искрено.
-Имаш ли резервирана маса или сега да си набавим една? - попитах и набързо и отново закачих онова си тъповато изражение.

Когато пристегнахме паркът беше толкова спокоен, нямаше го шума от бара. Седнах на една пейка,а Персефона, седна до мен. Аз пак започнах да я разпитвам:
- Ще ми кажеш ли нещо повече за себе си - така де би трябвало да се опознаем, странното беше, че моята дарба не можеше да и повлияе, не можех да прочета нищо от мислите и колкото и да се опитвах. Тя беше странна личност.

-Аз съм древен вампир..на 2000 години..другото е тъпо-не бях добра в опознаването..Нр казвах по-важните неща..Премълчавах ги и това бе едно от хубавите ми качества а те не са много.. ,,Преди да кажеш на някого когото не познаваш нещо важно за себе си преброй до десет" ..Това е моят девиз..
И винаги го правя..Преди да се издрънкам броя до десет и осъзнавам,ч може би е още тръърде рано да го кажа..

- Хм - казах аз многозначително, знаех че премълчава нещо, но какво ли защо не можех да прочета мислите и, какво точно имаше в предвид с това вампир съм от 2000 години ...
Честно казано тази жена ме плашеше малко или много и не исках да я питам повече неща, защото може би отговора и не би ми харесал, може да се окаже някоя лоша и гадна жена, точно като онази, която ме беше превърнала преди години. Затова просто седях на пейката и гледах звездите.

Той неме попита повече нищо..Може би се изплаши не бях толкова лоша колкото изглеждам но определено бях мистериозна..
-Каква е твоята дарба..-бях необикновен вампир заради могъщата си дарба..Дори на друг древен можех да повлиая..Определено хаесвах дарбта си харесвах и това,че когато махна с ръце вече не е заледен..

Попитаме каква ми е дарбата, ами сега, дали да и кажа или щеше да се уплаши, предпочитах да я запазя в тайна за сега, просто да и кажа че нямам дарба.
- Нямам - казах небрежно след дългия размисъл
- Аз много съжалявам обаче трябва да тръгвам - промълвих пак - е надявам се да се срещнем отново. Довиждане - казах аз и се запътих към вкъщи.

Разхождах се из парка нямаше какво да правя и затова просто ходех безцелно.Видях едно прелестно създание да седи сама и да чете книга.
-Може ли да седна?-Попитах аз а тя ми отговори,че може.
Седнах до нея и и се усмиханх.
-Аз съм Лео....Приятно ми е.-КАзах и се усмиханх а после подадох ръката с.

-Оуу не изобщо..а колкото до мен аз съм дядпо и не помня своята история.
Изкикотих се веднъж и я погледнах.
-Значи си била женена а сега не.Хммм.-Казах замислено.
ЗАсмях се и я погледнах.
-А как е вашето презимре?