Къщата на Селения Картър

Брой мнения : 151 Join date : 05.05.2011

Това е моят скромен дом.

Къщата на Селения Картър 004648581big

Къщата на Селения Картър Spaclubbordvoinostudio2

Брой мнения : 64 Join date : 25.04.2011

Селения ме въведе в дома си. Седнах на дивана и я повиках до себе си. Нежно я прегърнах и й прошепнах в ухото:
-Моля те, разкажи ми малко повече за себе си, за разочарованията, затова как ме обикна... - казах на един дъх и отпускайки се назад, поемайки ръцете й в шепите си, разсеяно се заоглеждах, чакайки отговора:
-Хубаво местенце, впрочем. - казах набързо и отново насочих вниманието си към Селения и нейния отговор, който очаквах.

Брой мнения : 151 Join date : 05.05.2011

Сгуших се в прегръдките му. Ако преди час знаех какво ще се случи сега нямаше да повярвам. Чувствах се сигурна, защитена, но и малко обезпокоена. Погледнах плахо към Клаус и промълвих:
-Всичко стана толоква бързо.Аз...аз дори не те познавам.Да, в началото ме вбесяваше, но границата между омразата и любовта е много тънка-като казах това му смигнах и продължих да говоря-много разочарования, много мъки, много сълзи съм изляла през живота си. Гледах отстрани момичетата, как разговаряха, хвалеха се с нови дрехи, а аз бях сама, без семейство, без пари, без дом.
Стана ми тъжно при тези спомени но не се разплаках. Бах го надживяла. Изведнъж сякаш ток ме разтресе. получих видение. Виждах, виждах стая. Започнах бързо да скицирам на един лист.Беше голяма, по пода бяха постбани килими от меча кожа. На отсрщната стена имаше надпис. Приближих се. Беше написано с кръв "Рано или късно ще умреш"
Ужасих се и мигам видението свърши. Затресох се от конвулсии и страх.

Брой мнения : 64 Join date : 25.04.2011

-Сели, какво има, какво видя? - попитах прегръщайки я, поемайки я в обятията си и нежно целувайки я.
-Сели, моля те, отговори ми. - но момичето не продумваше. Бързо станах и инстинктивно намерих кухнята. Налях чаша вода и се върнах при Селения. Поднесох я към устата й и я накарах да отпие. Свалих си якето и я наметнах с него.
-Какво се случи? Видение ли имаше? - попитах задъхан и на пресекулки. - Моля те, Сели, отговори ми, не ме дръж в напрежение.
След тези си думи отново я прегърнах, подпирайки глава на рамото й, силно присвивайки очи, едвам сдържайки сълзите си.

Брой мнения : 151 Join date : 05.05.2011

Скоро се изтръгнах от транса. Клаус беше до мен и ме гледаше разтревожено. Поднесе ми чаша вода и аз я изпих, като го гледах учудено. Той наистнина се беше притеснил, обезпокоил за мен и това ме направи щастлива. неволно се усмихнах, но се сетих за видението и изражението ми се помрачи. Разказах чу накратко какво видя хи после го попитах:
-Имаш ли представа къде е тази стая? А кой може да го е написал? Ако се окаже вярно?Та аз съм просто човек, как ще се защитя, а кой иска да ме убие...
Хилядите въпроси, които щъкаха из главата ми, зададох на глас, за да може на някои от тях Клаус да даед отговор. Притиснах се в него, защото ме бе страх. страх от неизбежното.

Брой мнения : 64 Join date : 25.04.2011

-Нямам отговор на нито един от въпросите си, но мога да ти обещая, че никога няма да умреш... Никога... Никога няма да го позволя... Вярваш ли ми? - попитах, полагайки ръце на раменете й. Но още преди да ми даде отговор я целунах.
-Но тази стая...тази стая...Та това е моята стая... Моето легло и килим... О, боже мили! - почти извиках аз и отново прегърнах Селения.
-Аз...аз...Аз те обичам... - казах на пресекулки, притеснен от факта, че момичето е видяло стаята ми...и кръвта.
Много се притесних, отново поех Селения в обятията си и я успокоих.

Брой мнения : 151 Join date : 05.05.2011

Хиляди мисли препускаха из главата ми. Само за миг, само за миг, ми хрумна, че може той да е този убиец, който ще сложи край на живота ми. Погледнах го замислено и тоя явно усети, че мисля нещо и ме попита. Премигнах няколко пъти и притеснено наведох глава. За първи път се стеснявах да кажа нещо. Срещнах разтревожения му поглед и преплетох пръсти с неговите.
-Ти...ти няма да ме нараниш. Не знам защо съм толкова сигурна, но знам едно-ти си моят спасител, моят живот, моят защитник. Вярвам ти.
Целунах го лекичко и се отпуснах в прегръдките му. Затворих леко очи, но скоро умората ме победи и попаднах в света на сънищата...

Брой мнения : 64 Join date : 25.04.2011

Селения се поразсея и се отпусна спокойно в прегръдките ми. Не исках да я будя, затова просто я наметнах с якето си и я прегърнах. Исках да е до мен... Да бъде в безопасност... Отпуснах се на ръката си и подпирайки се на дивана, постепенно заспах и аз, милвайки Селения по главата.
-Обичам те. - изшептях в съня си и тотално вече се бях унесъл, загубвайки представа къде съм и какво става около мен. Виждах, помирисвах и чувствах само и единствено Селения.

Брой мнения : 151 Join date : 05.05.2011

Събудих се и сънено разтърках очи. Навън се беше съмнало, слънцето се бе изкачиро високо на небето и сигурно вече бе обед. До мен още спеше Клаус. Така изглеждаше толкова наивен, безпомощен и..сладък. Не се сдържах и го целунах лекичко. Той бавно отвори очи и аз му казах:
-Добро утро красавецо. Много спахте....
Станах от дивана и отидох в кухнята. Скоро се върнах с два приятно ухаещи сандвича. Поднесох единия към него и го подканих:
-Хайде, хапни малко.
Още преди да го дочакам грабнах моя и започнах да ям. Не бях яла от доста време и сега определено не ми липсваше апетит. Погледнах Клаус отново и го попитах:
-Какво ще правим днес? Ако нямаш други планове разбира се...

Брой мнения : 64 Join date : 25.04.2011

-Ами мислех да те вбесявам, но сега... - казах смеейки се. - ...Сега искам да се разходим някъде... Да отидем на място, където никой няма да ни обезпокоява. - казах бързо и лекичко целунах Селения и след като се отделих с нежелание от нея попитах:
-Защо питаш за плановете ми, да не плануваш и ти нещо?
След тези си думи се засмях и и отново прегърнах момичето.

Брой мнения : 151 Join date : 05.05.2011

-Всъщност не, но...не знам. Ти сам каза, че милиони момичета искат да са с теб и си постонянно зает-като казах това леко се усмихнах, но все пак изражението ми бе унило. Загледах се през прозореца и си спомних как се запознах с Клаус, разговора ни, арогантното държане и на двамата и се засмях. Обясних ме на какво се дължи тази усмивка и той се присъедини към мен.
Съборих го на дивана и го целунах, като тази целувка бе страстна и продържителна. Когато, за мое огромно нежелане, отделихме устни един от друг го попитах закачлво:
-Е, мои вампирчо, коя ще е щастливката? Коя си избрал от многото момичета, хлътнали по теб?
Погледнах го усмихнато и зачаках отговор.

Брой мнения : 64 Join date : 25.04.2011

-Ами стои пред мен. - казах аз и бръкнах в джоба си, от където извадих доста красиво опакована кутия.
-Трябваше да го подаря на момичето, което родителите ми, ми натресоха, но сега е за теб... За момичето, което успя да ми грабне окото... Единствената, която ме разбира и обича... - казах аз и оставих кутийката в ръцете й и се отдръпнах назад, очаквайки реакцията на момичето.

Брой мнения : 151 Join date : 05.05.2011

Взех кутийката, като още не осъзнавах, че това бе за мен. Погледнах го обичливо и промълвих:
-Ти си ми достатъчен. Ти си моят най-голям подарък, за който дори не бих си мечтала.
Вътрешно горях от любопитство, да разкрия вътрешността на кутийката. Внимателно я отворих .Но случайно порязах пръста на хратията и кръв се стече по кожата ми. погледнах Клаус, а той трепереше и гледаше странно нараненото място. Зачудих се, но веднага се сетих, че тоя е вампир. А аз, аз съм просто човек. Той се нуждаеше от кръв, а моята явно го привличаше. Първо се уплаших, но реших да му помогна. Заговорих успокоително.
-Това е просто кръв. Най-незначителна капчица кръв. Ти няма да ме нападнеш, това не си заслужава-за една капчица кръв.
Говорех бавно като през това време се опитвах да намеря кърпичка и спра кръвоизлива. В ръцете ми попадна малка носна кърпичка и я увих стегнато около пръста.

Брой мнения : 64 Join date : 25.04.2011

-Ммм, няма страшно...Не съм чак такъв...Пък и съм само на животинска кръв... - казах набързо и смеейки се, се отправих към кухнята, за да "похапна".
-Имаш ли други планове? - разнесе се гласа ми из празното пространство, а стъпките ми зашумяха къ дневната, където ме чакаше Селения.
Усмихнах се и попитах:
-Е, какво възнамеряваме да правим днес?

Брой мнения : 151 Join date : 05.05.2011

-Ами не знам....стига да съм с теб-това ми е достатъчно.
Още преди да довърша изречението си клаус бе до мен и устните ни се сляха в страстна целувка. Не исках да се тоделям от него, той бе жизненоважен за мен, моят живот, моят живителен извор, от който зависех. Вплетох пръсти в неговите и казах задъхано:
-Та реши ли? Вмапирите са пълни с идеи. Не ти ли хрумна нещо?-подкачих го аз.

Брой мнения : 64 Join date : 25.04.2011

-Ами върти ми се нещо из главата, но в твое присъствие, мигом го забравих. - казах жизнерадостно и се засмях.
Направих една обиколка на стаята, като учител, с ръце зад гърба... Усмихнах се шеговито и лееекичко заподскачах с танцова стъпка. Мислех си за много неща, но исках Селения да реши какво иска... Тя да избере мястото и всичко... Исках да съм единствено с нея.

Брой мнения : 151 Join date : 05.05.2011

Отколних поглед от този на Клаус и нарочно, игнорирайки го, заговорих:
-Ами мислех си, мислех си какво има извън Мистик Фолс. Така ми се иска да пообиколя, но няма с кой...-тук го погледнах многозначително.
Той знаеше играта ми и също влезе в роля, което само допълнително ме разсмиваше и правеше ситуацията да изглежда още по-комична.

Брой мнения : 64 Join date : 25.04.2011

-Мдамм, аз също си търся другарче за пътешествие... А милейди, иска ли придружи Моя Милост на едно подобно пътешествие? - попитах насмешливо и се засмях, защото яко ме бе напушил смях.
-А сега сериозно... - казах през сълзи от смях. - Стягай куфарите и заминаваме...
Прегърнах Селения и след дълга, спираща дъха целувка, се отделих от нея да си поема въздух и се засмях.

Брой мнения : 151 Join date : 05.05.2011

Отново се засмях и закачливо му казах:
-Милейди отива да се приготви и да си стегне багажа. Ваша милост били искала да ме придружи и да ми помогне с избирането на тоалет?
Като казах това усмивката ми стана още по-широка, лицето ми се зачерви от вълнение и от представата за горе споменатата картина. Още не докачала отговор го хванах за ръката и го поведох по стълбите. Стигнахме спалнята. Приближих се до гардероба и извадих купища дрехи. Започнах бавно да свалям тези, с които бях сега, докато не останах само по бельо.

Брой мнения : 64 Join date : 25.04.2011

-МмМм няма значение какво ще сложиш, във всичко изглеждаш великолепно, но... - замълчах и бавно станах от мястото си. Отидох зад нея и прегръщайки я през кръста, сложих една рокля пред нея, като параван...
-Тази е чудесна. - казах аз и намигнах на Селения... - Пък и се интересувам само от теб - не от дрехите ти, нито от бижутата... В очите ми си само ти, в съзнанието - също.
След като приключих речта си, се отделих от Селения, за да се облече и прибрах останалите й дрехи в куфара. За нещастие се оказа малък и затова останалото прибрах в сак.
Целунах още веднъж момичето и поех сака и куфара.
-Е, готови ли сме?

Брой мнения : 151 Join date : 05.05.2011

-Дай на мен куфара. Ще ти тежи-като казах това срещнах многозанчителния му и закачрив поглед и се сепнах-а ти си вампир. Вярно..-съвсем бях забравила.
-Хайде да вървим. Но всъщност къде отиваме? Каза, че ти се пътува някъде извън Мистик Фолс, но не уточни къде. Ще ми кажеш ли?-при тези си думи направих кучешка физиономия и го целунах лекичко. После отново го погледнах изпипателно и се засмях.

Брой мнения : 64 Join date : 25.04.2011

-Хмм...Накъдето ни отвее вятъра... Пък и не премислям нищо предварително аз съм... Хмм...Импулсивен съм. - казах аз, след което направих онова тъповато изражение от ресторанта и в парка...и казах:
-Където ти се ходи на теб, отиваме там... - казах бавничко и лекичко се засмях, без да свалям тъповатото си изражение от лицето.
-Обичам те...Обичам те... Готов съм хиляди пъти да го повторя. - казах и започнах да пея, слизайки по стълбите.

» Къщата на Адриана
» Къщата на Мат
» Къщата на Александра Петрова
» Къщата на Клара
» КЪщата на Джоана Бет