Къщата на семейство Гилбърт

Прибрах се от бара побесняла вече не ми пикаше Клара нито за онази пикла до нея.Влязох в къщата и видях Джереми да ме гледа очудено.
-Хей Джер ,как си?-Попитах го и му се усмихнах мило.Дялото ми лице лепкаше.
-Добре но какво е станало Елена?-Попита ме той.
-Нищо просто се скарах с една идиотка,сега ще отида да се изкъпя.-КАзах му и се качих горе след това се съблякох и пуснах душа на банята.След половин час излязох от банята и веднага се проснах на леглото и после заспах.

Времето на вън беше чудесно. Реших да се разходя някъде на вън. Нямах много приятели в Мистик Фолс, но пък имах една на, която знаех, че можех да звънна по всяко време. Казваше се Елена Гилбърт и бяхме близки приятелки още от детството. Сложих слушалките на айпода в ушите си и тръгнах към къщата на семейство Гилбърт. Елена беше загубила родителите си и сега живееше с брат си Джеръми в семейната къща. Не усетно стигнах до мястото и сваляйки слушалките на айпода си звъннах на вратата.

Докато спах Джереми дойде и ме събуди,след това ми каза,че се звъни доло.
Аз слязох доло до врата и когато отворих вратата и ввидях Рейвън...очите ми се наълзиха щом я видях да стои пред вратата.
-О боже ти си тук....не мога да повярвам.-Казах и я гушнах.
-Ела влизай.-Казах и и направих път за да влезе.

С Ел се гушнахме и тя ме покани вътре.
-Извинявай, че дойдох така не очаквано, но не сме се виждали одавна и ми липсваше на истина. - казах й аз.
-На мен ли ми се струва или си леко ядосана? - попитах я направо както винаги си правех.

-Да малко но няма знаечение....как си?-Попитртах я и я поканих горе в стаята ми.
Тя беше точно такава каквато си я спомнях.
Същата коса същата,същите невинни очички и същото сладко изражение.
-Толкова ми липсваше.

-Амиии да кажем добре. - казах леко лигаво.
-Ти как си? - попитах я сядайки на леглото й.
-Да не си се сбила с някой? Защото ако е така те подкрепям на пълно, но да знаеш, че това определено няма да си ти. - бързо казах всички думи като не бях сигурна дали въобще разбра нещо.
-Тъ какво прави докато ме нямаше? - любопитно насочих поглед към Ел.

-Ами нищо Рейв живота ми се обърка тотално....Срещнах едно момче казва се Стефан обичахме се толкова много но дойде момент когато аз се влюбих в брат му и той скъса с мен а аз тръганх с Деймън.
-И сега той е....-Поех дълбоко дъх.-Вампир.
-Не искам да те тревожда с проблемите си има и още но немога да ги кажаРазбери ме знам,че няма да кажеш на никой но ако искаш да знаеш,знай,че ще бъдеш в опастност.

-Ами...-замислих се преди да й кажа.
-Аз също съм...вампир. - погледнах притеснено към Ел.
-Съмнявам се, че мога да съм в чак такава опасност както казваш, но ти си знае. - все още притеснено допълних аз.

-Не,не не...как е възмно защо и ти??-Попитах я и очите ми се насълзиха.
-Това е ти си моето спасение ще ми помогнеш ли.В момента живота ми е заложен на карта.Трябва ми твоята помощ...Имам нужда да ме превърнеш.-КАзах всичко това на един дъх.

-Ъ! - изненадано примигнах аз.
-Какво? - попитах я аз.
-Да не си луда бе Ел? - внимателно повиших тона аз.
-Как можеш да искаш такова нещо? - все още с повишен тон я попитах аз.

-Искам това за д аога да живея дори и мъртва ако не ще умра,ще стана жертва.Моля те Рейв.-Казах и я хванах за ръцете.
-Моля те искаш да съм жива нали така?-Попитах я като се сълзи започнаха да течат от очите ми.
-Поне ми кажи кой те превърна?-КАзах и я погледнах сериозно а оичте ми бяха мокри.

-Разбира се, че искам да живееш, но не по този начин. - тъжно погледнах към Ел очаквайки, че ще размисли, но до колкото я познавах това нямаше да бъде лесно.
-Поне ми кажи кой те превърна? - попита ме тя със сълзи на очи.
-Името му е Деймън Салватор. - погледнах в насълзените очи на Елена.

-МОЛЯ....Ще го убия.-КАзах и направих разгневено изражение.
-Но защо?!?!-Попитах гневно и я погледнах серионо очите ми се насълзиха още поввече.
-Моля те Рейв помниш ли обещахме си приятелки за винаги.Моля те.Всеки друг ще ми откаже.
-Има един полудял вампир който иска да ме жертва за да разваля някакво Шибано заклинание и имам и две двонички които искат да му помогнат и ако ме превърнеш ще се спася от това.

-Да не би този Деймън който ме превърна да е твоето Гадже? - попитах я аз.
-Виж, не искам да ставаш вампир... - погледнах я сериозно и направих дълга пауза.
-...но ако така искаш...добре. - най-на края се съгласих аз.
-Правя го защото така ще си в безопастност, не защото искам. - допълних и отклоних поглед към една нейна снимка.

-Зависи докога щее мое гадже.
-Благодаря ти Рейв.-КАзах и зачаках действието и.
Беше толкова сладка и невинна как можеше да е вампир а дори не бях разползвала нейните малки кучешки зъбки.
-Ако мога да направя нещо за теб само кажи.

П.П Аз излизам за някъде час и половина.

-Ще се откажеш ли от тази глупост? - съркастично попитах аз, отговаряйки на въпроса й. Знаех, че няма да го направи за това просто въздъхнах.
-Сега ли да го направя или искаш още малко време? - попитах я аз.
-Да знаеш не е особено приятно. - признах й аз и я погледнах.

-Ъмм само още малко време.Само ще отида до банята.-КАзах и влязох в своята баня където еднага отидох пред огледалото.Наистина ли го исках?ЗАщо всичко трябаше да става така.След около пет минути излязох от банята и се върнах при РЕйв.
-Май ми тряба още време поне седмица.Обещай ми ,че ще си тук след седмица.

-Обещавам но... - направих лека пауза аз.
-...никога не вярвай на един вампир. - усмихнах се чаровно аз.
-И все пак се надявам да размислиш, но до колкото те познавам това едва ли ще стане. - въздъхнах аз.

-Кой знае може и да размисля.Но не разчитам на това.-Засмях се и след това отиодх и затворих вратата на стаята ми защото видях Джереми да ни подслушва изобщо не ми се искаше да го намесвам в това.
ПОгледнах през прозореца,ако избрах да съм вампир завинаги щях да съм роб на слънцето и да убивам за да живея,.

Сега трябваше да кажа на сестра си , две лоши новини .Първата бе,че и баща ни умря , а втората бе , че живея с нея.Докато не ми намерят осиновител.Автобуса спря и аз слязох ,погледнах голямата къща и закрачих към вратата.Като стигнах почуках три пъти , навик още от бебе.След малко Елена отвори и аз без да се бавя я гушнах със всичка сила ,не съм я виждала от две години.
-Како,липсваше ми!
Казах тихо аз и тихо започнах да плача като се сетих за всички неща които трябваше да `и разкажа.

-Сали и ти ми липсваше.Казах и я взех в ръцете си и след това я занесох вътре в моята стая.
-Знам....-Казах и я качих в нейната стая.
-Оставаш тук завинаги ще бъдем семейство.Знам за мама и татко...Леля Джена ще ти е настойник но за сега ще се грижа за теб аз.
Две секунди по-късно Джереми налетя в стаята и прегърна Сали.
-Искаш ли да се поразходим Сали?-Попитах и я гушнах.

-Знаеш ??
Попитах аз със сипнал глас.Погледнах и бате Джер и го посочих с пръстче в знак "И той?" ,а той само кимна.Погледна учудено,а после се усмихнах.Осъзнах,вече бях при семейството си.
-Къде е леля Джена ?
Попитах аз и огледах.След това чух въпроса на кака Елена и кимнах в знак "Да.".

-Ами Джена е...до магазина знаех ме,че ще пристигнеш и трябваше да купим нещо за да посрещнем.-Казах и цунках бузката.
-Само ей сега се връщам.-Казах и излетях до стаята където беше Рейвън.
-Хей Рейв съжалявам но сестра ми пристигна по-скоро може ли да го отложим.-Тя кимна и аз я изпратих до вратата.Върнах се при нея и погледнах Джер.
-Ти ще дойдеш ли...-Не след дълго той отговори с не.
-Добре хайде да тръгваме.

-Ами, мисля че ти ще водиш, така ,че аз дори не знам как се казва града ..
Казах аз и се засмях.Тръгнах след кака Елена като дотичах с нея ,с леки подскоци.
-Това ми напомня ,как се казва града ??
Попитах аз.