Къщата на семейство Гилбърт

Passion Брой мнения : 457 Join date : 16.04.2011

-Ами миличка града се казва Мистик Фолс...И нали знаеш за вампирите....Ами тук живеят много от тях и в момента мепреследват но няма нищо не се притеснявай ще защитя всикчи.-Казах и я хванах за малката ръчичка и след това двете излязохме заедно то входната врата.

Последвах кака Ел и излязохме от къщата.
-Къде отиваме ?
Попитах аз като я следях с бързи крачки.
-Ще ми кажеш ли?

Passion Брой мнения : 457 Join date : 16.04.2011

-Мхм отива ме парка.-Усмихнах се и след това заедно започнахме да крачим бавно към мястото.Знаех,че нейните крачета не са много бързи затова забавих темпото.
-Ти как си мила?-Попитах я.

-Ами .. не знам още ..
Казах аз.Не можех да осъзная ситуацията , не знаех какво ме чака.Какво трябваше да правя.
-А ,ти?
Попитах сестра си.

Passion Брой мнения : 457 Join date : 16.04.2011

С Сали тръгнахме към къщата и по пътя гледах единствено земята.КОгато стигнахме в къщата аз затръшнах врата и изтичах в банята си и слложих ръце на мивката.Сълзите ми започнаха да капят бавно по бузите и звуците оттикваха в тишината.

След като излязох от къщата на Алекс - разбира се без да я събудя - се запътих към къщата на Елена. Всичко беше толкова подредено... поляната... верандата. Спрях потока от такива мисли и почуках на вратата.
След като никой не ми отвори, пробвах, дали е отключено... разбира се, че беше отключено, как иначе.
Качих се нагоре, по стълбите , докато най-накрая стигнах до спалнята на Елена. Отворих вратата. И веднага надуших сълзи. Но какво пък. Бях дошъл да скъсам с нея, не да я успокоявам. Тръгнах към нея, като се възпротивих на инстинктите си, да я успокоя, и заговорих тихо.
- Елена, трябва да поговорим. Важно е! - казах тихо и тя подскочи, явно не ме беше чула до сега. - Не мога повече. Не издържам... не мога да съм с теб повече. Обичам... друга жена. Ти я познаваш... Александра. Оригиналната Петрова. - казах тихо, като се опитвах да не я разстройвам още повече.

Passion Брой мнения : 457 Join date : 16.04.2011

Докато бях в тоалетната и плачех по едно време чух студения и дрезгав глас на ДЕймън.КОгато чух думите обичам друга сърцето ми се разби на милиони парчета.Не знаех какво да кажа..само го гледах в лицето а сълзите не спираха да капят по пода.
-Спах с брат ти..и той не еСтефан.И е твой двойник...-КАзах и седнах на леглото с гръбб към него.

- КАКВО? - извиках ядосано.
- КОЙ Е ТОЗИ? И КАКВА Е ТАЗИ НАГЛОСТ ДА СЕ ПРЕДСТАВЯ ЗА МОЙ ДВОЙНИК? - стоварих разгневено юмрук върху масичката пред мен.
Последва минута мълчание, в която се опитвах да се успокоя.
- И не си ми казала? - попитах с вече нормален тон. Но въпреки това все пак думите ми бяха ледени. Усетих как от тона ми Елена потръпна.

Passion Брой мнения : 457 Join date : 16.04.2011

-Махни се от къщата ми...сега.-КАзах и посочих с пръст вратата.
Когато той удари масичката ми и след това едвам не сесчупи това беше един от спомените за мама и татко.
-ДЕЙМЪН МАХАЙ СЕ ВЕДНАГА ОТ КЪЩАТА МИ И ОТИВАЙ ПРИ УЛИЧНИЦАТА СИ.-Извиках му в лицето.

- Не ми дръж такъв тон, малка госпожичке. Мен кво ми пука за шибаните вещи на майка ти и баща ти? - започнах да й говоря нагло.
- Нямаш никакво право да ми говориш така. И казвай, за бога, кой е този? - попитах, вече започнал да се изнервям.
- Иначе... не ти се мисли, какво ще стане. Това че преди бяхме гаджета, няма да те спаси от мен! - уведомих я още по-хладно и я погледнах арогантно.

Passion Брой мнения : 457 Join date : 16.04.2011

-Повтарям за последен път.МАХНИ СИ ШИБАНИЯ ЗАДНИК ОТ ТАЗИ КЪЩА.-Изкрещях му в лицето.Изтичах до нощното си шкавче и от там извадих един дървен кол.Отдалечих се малко от ДЕймън и тръгнах към вратата.
-Махай се веднага.Не искам да те виждам повече...отивай при онази уличница.-Казах му и докоснах дръжката на врата.

- Недей да ми викаш. - казах тихо, но злобно. - Никога повече не си го позволявай, иначе не знам какво ще ти направя!!!
Продължих да я гледам напрегнато. Погледнах към кола в ръцете й. Беше неравен и зле издялан.
- По мое време хората поне можеха да правят колове като хората... а не такива сакатлъци, които те убиват само при вида си.- казах насмешливо и с едно вампирско движение се озовах при нея. Хванах кола и със съвсем мъничко сила го издърпах от нея. После с още едно такова движение се озовах на предишното си място.

Passion Брой мнения : 457 Join date : 16.04.2011

-Какво...какво ще направиш...Ако не спра да ти викам.-Вдигнах ръце във въздуха.
-По-добре семайа от тук преди да е дошъл някой и да е видял как ме заплашваш.
Озъбих му се и след това отворих врата бях готова да намразя деня в който го бях срещната.
-Махай се веднага.-Казах последната дума отчетливо.

- Да, и кой ще дойде? - изсмях й се в лицето и се приближих до нея. - Нали знаеш, че няма никой тук. Нито наблизо. Проверих. - казах тихо и я хванах за ръката. Извих я леко нагоре. Тя, разбира се, каквато беше... хилава... започна да се огъва, от болка. Хъм... а аз наистина я стисках съвсем леко.
- И да не си посмяла да наричаш Александра, уличница. Иначе живота ти ще се стъжни. - казах с тих, предупредителен тон.

Passion Брой мнения : 457 Join date : 16.04.2011

-Защщо да не я наричам..та тя си е точно това.Една голяма У-Л-И-Ч-Н-И-Ц-А.-КАзах последната дума буква по буква.
-Деймън не можеш да ме оставиш.-КАзах и го погледнах с насълзени хванах ръката му.
-Деймън моле те не ме оставяй.-Помолих му се и сълзите започнаха да се стричат по бузите ми.

Погледнах лицето на предишното ми гадже... имах чувството, че ми е напълно непозната... напълно безразлична.
- Виж Елена... - започнах тихо. - Не мога да остана с теб. Просто вече не те обичам. Не мога да се насиля да остана с теб. - хвърлих й съжалителен поглед. - Не мога. Вече си ми никаква. Напълно непозната... безразлична. - признах и тръгнах към вратата.

Passion Брой мнения : 457 Join date : 16.04.2011

-Деймън...добре,но ще останем приятели нали?-Попитах и го погледнах.
-И товят брат е много мил...грижовен и..се отнася добре с мен.Радвяам се,че скъсахме не можех да го крия повече.-Усмихнах се мило.Беше ужасно нелофко.

Погледнах я с каменно изражение.
- Не. - отсякох и просто излязох от стаята. Докато слизах по стълбите й извиках:
- И не го споменавай повече. - след мъничко вече бях пред вратата.
Запътих се към къщата на Алекс. Сигурно вече се беше събудила и кой знае, какво прави...

- Не знам.. може би след като родиш ще е наложително. - усмихнах се. Познавах къщата за това отидох до кухнята и направих какао.
Занесох й го,а тя седеше на дивана.
Седнах до нея и казах :
- Всичко ще е наред.. успокой се.. - гушнах я.

Passion Брой мнения : 457 Join date : 16.04.2011

-Как мога да съм спокойна когато в мен расте нещо за което не знам изобщо как ще се грижа за него с толкова много проблеми.ами ако направя Аборт?-Погледнах я и след това повдигнах вежди и поклатих глава.
-Не не могада го направя.А има ли нячин да родя бебето и пак да съм човек?-Попитах и я погледнах.Едва ли имаше начин но бях длъжма да я попитам.

- Аборта никога не е решение. - казах и се облегнах назад.
- Ами.. може би не знам.. Но ще те боли доста. - погледнах я.
Малко бяха случаите в които някой е оцелявал,но при нея можеше да е изключение.
- Все пак не е хубаво да рискуваш. - казах накрая след известно време мълчание.

Passion Брой мнения : 457 Join date : 16.04.2011

-Не не ми пукаще отгледам това дете....каквото и да става.-Казах с решителен тон и я погледнах през косата си.
-Благодаря ти Фейт.-Усмихнах се и я гушнах силно.Вече беше много късно и ми спеше ужасно много едвам гледах вече.И мисълта да имам бебе осложнявашпе моето положение.

- Аз ще ти помогна. - казах и се усмихнах. След това тя изненадващо отново ме гушна. Не бях от гушкащия тип,но понеже това бе дъщеря ми нямаше да е зле да наваксам с гушкането.
- Няма защо. Отивай да спиш,а аз ще изляза малко на въздух. - засмях се,а след това й се усмихнах.

Passion Брой мнения : 457 Join date : 16.04.2011

-Добре..-Усмихнах се явно Джер ни беше чул е сега слизаше по сълбите ами сега какво да му кажа?Когато видях лицето му се обърнах моментано и се закрих с ръце.
-Джер това е Фейт,Фейт това е Джер.Ъмм това е моя...приятелка.-Усмихнах се и я погледнах не сиках той да разбира поне не сега.
Бях шерфектна лъжкиня сега оставаше само и Фейт да ми помоген малко.
-Моля т..-Казах мислено.

Passion Брой мнения : 457 Join date : 16.04.2011

Всичко ме болеше едвам ходех страх ме беше да изляза от стаята си не знаех какво ще направи Джереми САли не се беше прибирала от толкова много време какво ли се беше случило с нея.Имаше толкова много въпроси,но на никой от тях нямаше отговор.Днес в къщата бях сама.Бях потна усещах болката..не знаех какво да направя добрах се едвам до телефона и пратих СМС на Дейв да дойде колкото се може по-бързо.Поставих ръцете си на леглото обляна в пот чакаща той да дойде и да ме избави от всичко осъзнавах,че щях да умра и може би така беше най-добре...какво щеше да направи той аз не му бях казала.
-Глупачка.-Започнах да се само обиждам и гледах към голяма врата.

» Старата къща на семейство Салваторе
» Къщата на семейство Танър
» Къщата на сем. Гилбърт край Езерото
» Къщата на Клара
» КЪщата на Джоана Бет