Къщата на семейство Гилбърт

Елена ми писа,не се бяхме виждали с месеци,за това бързо изтичах към тях.Тя ми липсваше ужасно много и нямах търпение да я видя.Беше една от малкото жени,които бяха успяли да докоснах сърцето ми и да оставят след в него.Но каква,беше изнеадата ми акто я видях така,бременна и скоро щеше да роди,от кой ли бе детето.Но нямаше да съм невъзпитан.Усмихнах се.
- Здравей малката ,как я караш ?-но тогава видях ,че я боли с вампирска скорост се изстрелях към нея и я хванах.
- Как да ти помогна ?-нямаше значение на кой е детето ,щях да се погрижа за нея.

Passion Брой мнения : 457 Join date : 16.04.2011

-Дейв-Вцепених се когато го видях и и започнах да заеква.
-Аз..ъм...нямах време да ти кажа,но ти...си бащата.-Затворих очи и след време изпищях тихо от болка.
-Трябва да изродиш бебето а аз след това ще умра...то ще счупи костите ми при излизането...Наистина не е лъжа ти си бащата.-Проплаках и се облегнах назад силите едвам ми стигаха за да гледам а пред мен стоеше раждане как щях да се справя.
-Но ако държиш на мен можеш да ме превърнеш след като умра и ще се събудя вампир.-Казах тихо,но бях сигурна,че ме е чул

Погледнах Елена,невярващо
- Носиш,моето дете,но как е възможно ?-Тогава тя извика и ми каза подробностите,после щях,да питам.
- Разбира се ,мила ,че ще те превърна ,няма да те оставя да умреш.Раждането вече беше започнало.
- Дишай скъпа,дишай-виках като обезумял,никога не съм си и представял ,че ще участвам в раждане,при това на собственото си дете,от жена,която никак,не ми беше безразлична.

Passion Брой мнения : 457 Join date : 16.04.2011

Радвах се,че той е до мен сега нямаше да мога да се справя сама.Заппочнах да напъвам и да дишам забързано пулса на сърцето ми беше много бърз мислех,че ще изскочи.Не съм си представяла,че ще родя само на 17 години.Погледнах го мислеше ме за луда знаех го.Та аз бях една напълно луда..да жиея в град пълен с вампири.Извиках от болка за пореден път и го погледнах безпомощно.
-Дейв не ме оставяй.-Казах тихо и нов вик отново се изплъжна от мен.
Погледа ми започваше да се замъглява гледах го как прави всичко възможно за да ми помогне беше толкова добър.Това ми даде нови сили и напънах още няколко сили.

- Успокой ,се скъпа,няма да те оставя,за нищо на света,напъвай-бършех потта,от челото ѝ и нежно я галех.Като виждах,как се мъчи моето момиче и ме беше яд на мене си,че съм ѝ причинил това.Детето ,започна да излиза ,още малко и щеше да види белия свят.Елена все повече се отпускаше,беше капнала,тя наистина щеше ад умре.Уплаших се ,ускорих раждането с което я бях изтощил до край.Ухапах китката си и дадох да пие ,за ад може да завърши раждането.Беше твърде тясна ,а бебето силно,все пак бе полу-вампир,чувах как я разкъсва и чупи костите ѝ,в мигът ,в който проплака,сърцето ѝ спря,но благодарение на моята намеса ,щеше да се събуди,за да види синът си.

Passion Брой мнения : 457 Join date : 16.04.2011

Щом бебето излезе аз се отпуснах назад и сърцето ми спря да тупти усетих как преди това Дейв ми даде от кръвта си.Дълго време сичко пред мен беше черно и аз не можех да направя нищо..бях мъртва.Изведнъж видях светлина която озари всичко около мен всичко беше бяло усмихнах се и последвах тази светлина която ме доведе до реалния свят.Видях Дейв как държи бебто а то пипаше нослето му.Изправих се назад всичко се иждаше някак по-ярко.И беше много по-хубаво.

» Старата къща на семейство Салваторе
» Къщата на семейство Танър
» Къщата на сем. Гилбърт край Езерото
» Къщата на Клара
» КЪщата на Джоана Бет