Къщата на Каролайн Форбс

Направи се,че не и пука от това,че съм се върнал заради нея,с риск за живота си и,че тя може да не ме иска.Почна да чете книга докато говорех и това започна да ме изнервя.Но забелязах леката й усмивка и се сетих,че може би ме пробва,за това реших да отвърна.
-О,щом четеш книга значи не те интересувам.Значи това беше,е беше ми приятно да се видим отново.-обърнах се и тръгнах към вратата като се усмихвах на ум.-Ооо,да не забравя.Сбогом!-казах това и в същият момент нещо сграбчи ръката ми и ме обърна.След което ме заби в стената и стоеше на сантиметри от устните ми.И в този момент осъзнах,че това е Каролайн.Която се страхуваше да ме целуне,защото си мислеше,че ще ме нарани,но аз знаех,че тя не би го направила.

Приближих още повече устните си до неговите но не го целунах
- Сбогом - казах и се върнах към книгата си. Нямаше да стане толкова лесно или поне... Докато зависеше от мен.
- Стига де. И двамата знаем, че ти нямаше да си тръгнеш. - започнах отново да чета. Той се приближи и седна до мен.

-Е добре хвана ме,но знаеш ли твоите мисли са по интересни за четене отколкото тази книга.-засмях се лукаво,а тя леко ме фрасна в рамото.-Ау,с какво заслужих това държание.Дойдох ти на крака сега на колене ли трябва да ти падам.-пак се засмях.Но ние ангелите също бяхме бързи като вампирите или поне аз.Бях правил много упражнения и успях да достигна тяхната бързина.В този миг я хванах и и върнах жеста от преди малко.-Ха не само ти си бърза.-засмях се дяволски и се излегнах на дивана като не й позволих да седне.

- Свий се веднага. - казах. За щастие доброволно седна нормално. Дори преди той да е мигнал, с помоща на вампирската си скорост се озовах зад него.
- Мисля че бях категорична като ти казах да не ми четеш мислите. - със същата скорост седнах на дивана и се зачетох пак в книгата си, която беше от най интересните. Е, поне за мен.

-Ау,госпожица Форбс,се ядоса не дейте така ми лейди.Натъжавате господина до вас.-усмихнах се но тя не ми обръщаше внимание.-Добре как да не ти чета мислите като не ми обръщаш внимание скучно ми е.-и направих тъжна физиономия в очакване да се случи нещо,но госпожица Каролайн,продължаваше да се държи като сърдита тинейджърка.-Хей,хайде де кажи нещо.Защо мълчиш и ме отбягваш?

- Чети ги. Само че аз си мисля за случващото се в книгата. - казах след няколко минути. Той пак ме погледна. Затворих книгата и казах:
- Добре сега какво искаш? Да ти кажа че те харесвам? Или нещо подобно? Знаеш, че аз съм труден характер. А и с приказки няма да стане нищо. С действията човек може да докаже че... - спрях защото Доминик ме прекъсна.

Тя искаше действия и аз ги предприех.Бавно се приближих към нея и я целунах,но и тя не избяга.Усетих как лицето й се променя но не спрях да я целувам.Промяната на лицето й не ме притесняваше толкова,колкото това,че не казваше нищо,на моменти се чувствах като невидим.
-Е,тези действия стигат ли или ти трябва още.-отделих за миг устните си от нейните прошепнах тези думи и отново я целунах,като не й позволих да отговори.

Лицето ми се нормализира.
- Всъщност, за човек като мен защото знаеш че не се задоволявам лесно това не ми стига. Не ми доказва това, което би трябвало да ми докаже и което ти каза с думи... - пак спрях защото пак ме прекъсна. Навън все още валеше а вече беше 7:30. Днес цял ден валеше, това ми харесваше изключително много.

-Искаш по сериозни действия.Добре ще ги имаш.-хванах я за ръката и я заведох горе.Първо я залепих за стената,после на леглото.И тогава осъзнах,че тя това е чакала.Целувах всяка частица от тялото й.Тя макар и вампир беше невероятно нежна.Не спирах да я обсипвам с целувки.

Свалих блузата му и след няколко минути се озовах аз от горе. Хубавото на това че си вампир, беше че не е нужно да взимаш презерватив. Също като него, така и аз го целувах само че по-страстно от колкото той мен. Но страстта беше едно от качествата на вампирите...

По едно време успях да си поема дъх.
-Е,тези действия устройват ли те?-прошепнах аз в ухото й след което пак започнах да я целувам този път вложих повече страст.Толкова силно я желаех,че бях готов на всичко за нея.
-Е,сега изясни ли си чувствата, защо първият път като те питах в главата ти беше бъркотия.-двамата се засмяхме.

- Защо ме питаш? Нали можеш да прочетеш мислите ми. Или вече не можеш да използваш дарбата си? - легнах на леглото до него и започнах да се смея. Беше някак си... Забавно че ме пита докато може да провери сам. Е, поне на негово място щях да направя точно това. Не знаех дали мислим по същия начин с него и честно казано изобщо не ми пукаше.

-Скъпа,аз само те питам да сравня това което съм прочел,с твоите думи.-ухилих се злобно-И нещо усмивката леко почна да избледнява.Е сега не разбрах ще продължим ли на пред или не?-запитах я с физиономия казваща:"Хайде казвай,че ще продължим и стига си се инатила!".На лицето й се появи мила усмивка,която ме накара да се засмя леко.

- Ти го прекъсна, така че ти решаваш дали ще продължаваме. Аз съм съгласна и да продължим и да спрем. Само минутка. - слязох до долу и си взех книгата. Качих се отново в стаята и започнах да чета. Този път успях да го ядосам и точно това беше целта. Много обичах да ядосвам мъжете, особено в такъв момент.

-Имам един въпрос винаги ли се държиш така?-погледнах я ядосано,за бога жертвах се да стигна до тук против волята на сестра ми която имаше само мен.
-Виж просто реши дали ще сме заедно или не,защото това което показват мислите ти и това което показваш ти са две противоположности.Дойдох тук заради теб.Защото те Обичам адски много!-казах това станах обух си панталоните и слязох долу седнах на дивана.

Слязох долу при него.
- Виж аз не съм сигурна в чувствата си. Бях забравила за теб докато не се появи днес. Мисля че ще е най добре да си тръгваш - казах и го избутах навън. После пуснах отново телевизора и се спрях на един филм.

Тя ми каза,че не е сигурна в чувствата си и ми каза да си тръгвам.След което ме избута навън.Сетих се да й напише имейл:
"Ако случайно размислиш ще съм си вкъщи.: ) "
Дом.После се запътих към къщи.По пътя не спирах да мисля за нея.Но какво можех да направя,след като тя сама ме отблъсна.