Къщата на Каролайн Форбс

- Ясно - отсякох.
- А би ли ми направила огромната услуга да кажеш на двойничката си всичко за живота си, защото тя за това е тук - усмихнах се и седнах на дивана.
- Елена дочух от някъде че искаш да ставаш вампир, вярно ли е? - погледнах после Елена.

-Колко си жалка Алекс.-Казах и се завъртях към врата и започнах да крача бавно.
Защо да отговоря на Каролайн защо да и казвам за всичко?ЗАщо нямаше да и кажа нищо и без това вече не бяхме приятелки.
Беше ми писнало от Алекс взимаше всичко което обичах трябваше дасе погрижа за Сали.

- Ооо глад, а? - казах на Алекс и си сипах от уискито.
- Стига де Елена, стегни се. Така винаги ще губиш. Аз бих могла да те превърна но... Трябва да знам какво ще получа в замяна. - намигнах и и изпих уискито. После си сипах още.
- Елена, нали знаеш че колкото и да обиждаш, всички знаем кой е по-силния и кой по-слабия тук. - започнах да се смея силно.

- Да, да, да. Прекалено... Много й се насъбра на Елена днес. - казах и избутах Алекс навън. Усетих че тръгва към сестричката на Елена, но реших да си замълча и да не казвам на самата Елена.
- Та Елена очаквам отговор. Искаш ли да те превърна или не? - седнах отново на дивана и започнах да си играя с телефона си. Горката Елена, беше толкова уплашена...

-Не КАролайн дойдох с мисълта да се сдобрим,но щом си замесена с Алекс не искам да имам нищо общо с теб.-ПОгледнах я студено.
Защо Алекс трябваше да ми отнема всичко което обичах и имах.
Защо?ЗАщо?Защо???
Питах ала отговор нямах.

П.П Сори,че чак сега пиша ама изобщо не бях в настроение.

- Не, мила грешиш. Това че Алекс ме превърна не означава че аз правя каквото тя каже. Но, добре щом не искаш стой си така. - усмихнах се.
- Аз мисля да тръгвам. - станах от дивана и излязох. Валеше страшно силно и едвам можеше някой да види пред себе си. Би трябвало да се върна в къщата и да си взема чадър но не исках. Бях облечена с един черен суичър, едни черни панталони и едни черни маратонки. Обичах да се мокря. Тръгнах на някъде като оставях дъжда да ме мокри.

Прибрах се и си взех един топъл душ. След което се облякох и си изсуших косата. Не ми се излизаше пак, по-добре да си стоя в къщи. Поне докато спре дъждът. Седнах на дивана в хола и си пуснах телевизия. Нямаше нищо интересно или поне за мен беше така. Накрая се спрях на някакъв скучен филм, колкото да ми мине времето.

- Всъщност не очаквах да дойдеш. Ако не греша ти си... Ангел нали? - след като той кимна продължих:
- Аз когато се запознахме бях човек, сега съм вампир. - вече изражението ми беше сериозно. Когато се запознах с Доминик, той ме привличаше много но не му бях казала тогава.
- Знаеш ли, когато се запознахме аз усетих някакво привличане... Знам ли. Сега при този дъжд не ми се излиза, предпочитам да си стоя тук.

Тя ми каза, че е вампир и когато сме се запознали е усетила някакво привличане.
-Е,щом не ти се излиза ще останем тук ако не се натрапвам.-усмихнах се аз и седнах на дивана.-Ако трябва да сме честни и аз усетих привличане, но си казах, че едва ли би харесвала Ангел, а сега си вампир.Не че ми пречи.-усмихнах се дяволито.Тя беше много красива, но си мислех, че иска да сме само приятели.
-Е как си ?Как я кара?...

- Добре. Доста се промених от както съм вампир. Ти кога пристигна в града? Знаеш, че тук има много вампири а за вампирите кръвта на ангелите е най вкусна. Съветвам те да се пазиш, градът е много по-опасен от колкото беше преди. Чудя се защо още не са си тръгнали хората и защо още се опитват да избият вампирите като вече те са се настанили тук. - казах сипвайки си уиски.
- Колко обичам да вали. Мразя слънцето. - застанах до прозореца.

-О спокойно имам си начини да се справям с вампирите.-в този момент имах видение.-А,би ли ми казала как да те наричам на галено.Мисля да остана тук и ти си единствената позната за сега на това място.-усмихнах се-А върнах се преди няколко месеца.Ти имаш ли вече приятел или още си сама.-попитах с дяволита усмивка.В този миг й прочетох мислите.-Страх те е да стоиш близо до мен,защо и не питай от къде знам,просто ми кажи..-след което направих физиономия на изненадан.

Ах, ах защо трябваше дарбата му да е да чете мисли?
- Не, сама съм нямам приятел. И не ме е страх да стоя до теб просто... - за Бога какво ми ставаше?!?
- Ти защо ми четеш мислите? Ако ще си играем на дарби, тогава и аз ще използвам своята. - казах накрая. Бях изнервена. Усетих че зъбите ми се показват. Качих се бързо в банята си и си измих лицето което отново стана нормално. Поех си дълбоко дъх и слязох отново.

-О няма да играем,но просто без да искам ги чух-усмихнах се леко глуповато.-А аз се май се сещам защо те е ''страх'',но нали каза,че това не е страх ще си запазя мнението за мен.Е след като си сама,не си ли харесваш някого?-доста ме учуди това, че тя няма приятел след като е толкова красива.И моето мислене беше, че я е страх да не ме уби.Но реших да си замълча и да не я дразня защото усетих, че започва да се изнервя.

- Теб какво те интересува? И защо са всичките тези въпроси? Но щом искаш да знаеш, добре. Не, в последните години не съм... Харесвала някого. Просто станаха толкова много неща и нямах време за такива работи. Трябваше да се науча как да се контролирам, да упражнявам силите си и още куп неща. Когато има човек на близо, особено когато един вампир е гладен, е страшно трудно да не изпие кръвта на човека. И още чакам да ми отговориш защо толкова те интересува личния ми живот.

-Хей,не е нужно да се нервиш,питам защото съм любопитен.А може да искам нещо.-ухилих се дяволски,след което,пак имах видение.Телефона на Каролайн звънна.-Чакай не вдигай,нека аз вдигна,търсят мен не теб.-усмихнах се тревожно но се постарах тя да не го забележи.Вдигнах телефона и чух гласа на познат човек или по-точно вампир.
-Какво искаш и защо звъниш на нейният телефон?-казах на вампира,той спомена,че е знаел,че ще съм там и да пазя себе си и нея,защото имало опасност за живота ни..Това ме разтревожи когато се обърнах Каролайн също беше притеснена,защото бе чула всичко.-Надявам се да не си ядосана но макара този който се обади да ми е враг той се опита да ме предупреди.Ще ми позволиш ли да те защитя?-попитах я аз притеснено.

- Мога да се защитавам. Изобщо не ме е страх от този вампир, въпреки че не го познавам. Сега по същество. Кажи какво искаш. - изобщо не ми пукаше че някакъв глупак ни заплашва. Това не беше никакъв проблем за мен. Телефона пак звънна. Не обърнах внимание а просто не отговорих. Той продължи да звънни. Накрая се ядосах и хвърлих телефона на пода, след няколко секунди пред краката ми имаше един счупен телефон. По-добре сега няма повече никой да звъни. Взех телефона на Доминик и го изключих.
- Готово. - усмихнах се доволно.

Тя каза,че може да се защитава,след малко телефонът и пак звънна и не спираше да звъни докато тя не го хвърли на пода.След което взе и моя и го изключи.Помислих си,че е ядосана но придоби мил вид и се успокоих.Гледаше ме любопитно много искаше да знае какво искам.Аз я придърпах към мен и й прошепна.
-Искам теб..-тя не изглеждаше много учудена все едно е очаквала да чуе това в този момент случайно прочетох мислите й който леко ме накараха да обърна внимание не чувствата й към мен.-Имаш ли чувства към мен?-попитах я аз като знаех,че в главата й е пълна бъркотия тя още не можеше да осъзнае думите ми за това реших да почакам отговора й...

За момент бях като вкаменясана. И сега какво?
- Не знам дали имам чувства към теб. Всъщност ти защо се върна? Кажи ми истината. Защо си тук? Но аз съм вампир ти си ангел. Аз съм нещо като демон а ти... Ти си пълната противоположност. Мислиш ли че ще се получи нещо между нас? - всичко беше толкова объркано...

-Първо се успокой.Второ върнах се заради теб.Трето знаех, че си вампир иначе трябваше да съм луд за да дойда тук сам, пълно е с вампири,но като се замислиш аз съм тук заради такъв.Да ние сме пълни противоположности но и много си приличаме.И да мисля, че ще се получи между нас.И разбрах,че ще има нещо между нас още когато разлях кафето си върху теб.-усмихнах й се аз,след което се засмяхме.Тя бе толкова объркана и малко уплашена личеше, че все още не е преодоляла превръщането си в вампир.-И ако ти трябва помощ винаги съм насреща.-намигнах й леко и се усмихнах.

- Не ми трябва абсолютно никаква помощ - казах бавно и силно за да разбере.
- Значи си се върнал заради мен... Въпреки че можеш да умреш? Въпреки че може да не те искам? - казах невярващо. Взех една книга и започнах да чета. Трябваше да правя нещо докато говоря. Видях как Доминик се ядоса че чета докато той говори, но пък така беше по-забавно. Исках да видя какво ще направи след като е ядосан...