Къщата на Александра Петрова

Продължавахме да си доставяме удоволствие, още дълго, докато най-накрая не се уморихме. Което си беше странно особено за вампири. Легнахме на леглото и тя се сгуши в мен. Беше... приятно.
Заспахме така, прегърнати. До сутринта обаче умът ми вече се беше заел с друг проблем. Как да съобщя на Елена, че вече не искам да съм с нея.Просто... вече усещах че обичам Алекс... не можех да я лъжа.
Станах набързо, но в същото време и тихо, за да не събудя Алекс. И нахлузих панталоните си. После и ризата. Вече бях готов. За да скъсам с Елена. За да спра една отдавна замряла връзка.

- Алеееееекс! - провикнах се и хлопнах вратата след себе си. - Тук ли си? Ехоооооооо? Има ли някой? - продължих да викам.
Веднага тръгнах към кухнята. Вече имах голяма нужда от кръв...
Отворих хладилника и веднага затършувах, докато не открих последната останала банка кръв.
- Хм... трябва да... напазаруваме скоро. - казах под носа си и се обърнах.
- Алеееееееееекс? - продължих да викам, но този път тръгнах към спалнята. Може пък още да спеше... кой да знае...

Бях се затворили в стаята, чувах как ме вика, но не казвах нищо. Изведнъж Деймън влезе в спалнята ми и ме прегърна.
- Дей...
Казах аз хлипайки
- ...не знам как да ти го кажа.
Сълзите продължиха да се стичат по лицето ми
- Деймън аз съм бременна и не знам какво да правя

Заковах се на едно място.
- Аз... ти... как... - започнах да заеквам - МОЛЯ?!?! - успях най-накрая да кажа, нещо смислено. АЗ? БАЩА?
Погледнах я шокирано.
- Но аз... аз съм вампир... ти също... какво за БОГА СТАВА ТУК??? - възкликнах учудено и закрачих притеснено из стаята.
- Ама не може да съм баща... аз не съм създаден за това... - казах и усетих, как тя се натъжи. И в този момент в мен светна лампичка... ЩЯХ ДА СТАВАМ БАЩА! Нещо, което си мислех, че никога няма да се случи... най-накрая...
Погледнах Алекс, щастливо.
- Ще си имаме бебе... - ухилих се. Повдигнах я леко, все едно е от стъкло и я завъртях. Накрая я спрях и я целунах пламенно. Това беше най-щастливия миг в цялото ми съществуване... и вероятно най-смисления....

- Да ще си имаме бебе, ще е наше.....
Засмях се и той ме завъртя във въздуха, започна да ме обсипва с целувки.
- Усещам, че ще е момиче. Аз...аз бях изгубила надежда, че някога ще стана майка. Но ето, че сега ще съм. Нямам думи.
Усмихнах се нежно и го прегърнах
- Обичам те Дей, повече от всичко на света
Прехапах устна и го целунах. Имах нужда от него, за първи път се нуждаех от някого, така както се нуждаех от Деймън.

Погледнах в кафевите й очи и се усмихнах нежно.
- Обичам те. И... нея също я обичам. Вие сте най-важните същества в моя живот. - казах и се наведох леко. Приклекнах така, че да съм на една и съща височина, като мястото, където растеше бъдещото ми дете... корема на Алекс.
- Ти, сладур, трябва да имаш красотата на майка си. - погледнах Алекс, която ме наблюдаваше с блеснали очи. - И може би... нрава на баща си. - продължих и докоснах леко корема й. - За да се пазиш от момчетата, де. - допълних и се засмях. То, тогава никой нямаше да припарва към нея... или по-точно всички щяха да го правят от... хм... любопитство... макар, че ако е като майка си, ще е най-красивото бебе, на света... най-сладкото... и най-... моето.

» Александра Петрова
» Къщата на Клара
» КЪщата на Джоана Бет
» Къщата на Мат
» Къщата на Адриана