Къщата на Александра Петрова

- Прибери си зъбките...
Усмихнах се и го погледнах с едно странно желание в погледа си
- Ще си поиграя с теб
Плъзнах ръце по тялото му и прехапах устни. Взех крайчетата на чаршафа и вдигнах ръцете му нагоре, като ги завързах за рамката на леглото.
- Хм, сега...
Отидох за малко до кухнята и взех сметана. Върнах се при Деймън и леко размазах сметана по врата му, като после старателно я обрах с езика си.

- Ммм това може да се окаже приятно. - казах след като езикът й мина по врата ми. Обра цялата сметана. Беше невероятно. Божествено.
Размърдах ръцете си. Явно имаше здрав захват, защото не можех да ги измъкна лесно.

- Разбира се, че ще е приятно.
Усмихнах се и го целунах
- Не се опитвай да се отвържеш, няма да успееш.
Поклатих глава и отново спуснах ръката си на нивото на боксерките му

- Ааа как ли пък не. Няма да се оставя в твоите ръце. Да не съм луд. - възнегодувах срещу Алекс. - Кой знае каква си мъчителка. - казах и се засмях.
С едно движение разкъсах връвчиците, който ме държаха към леглото.
Приближих се към нея и отново започнах да я целувам.

След ,като Деймън ,така ме изостави ,реших,да се отбия при Алекс ,не се бяхме виждали от около век ,разбрах,че пак в градът.Но каква ,беше само изненадата ми,когато влязох.Заварих я ,преплетена с тялото на мъж,на моя мъж.
- А така -казах.
- Уж избяга да догониш Елена,но като гледам миличък объркал си се или пък не ?-казах и седна х при тях и двамата бяха голи.
- Здрасти Алекс-казах и я целунах в устата-той зяпна.
- Много си лош Дейм,заслужаваш наказание-после се обърнах към нея.
- Какво ще кажеш миличка ,да го накажем,така ,че да ни помни и след век.-усмихнах ѝ се.

- Мария?
Тя ме целуна, а аз я погледнах учудено
- Какво правиш тук?
Плъзнах езика си по врата и, и се надигнах за поредната целувка.
- Познаваш ли го? И да сигурна съм, че заслужава наказание.
Прехапах устна и в очите ми се появиха искри
- Можем да си поиграем с него...

Погледнах двете жени пред мен. Или щях да си изпатя или щях да съм най-щастливия мъж на света.
- Добре, какво ще правите? - попитах, когато видях налудничавите погледи и на двете.
- Иии от къде се познавате?

Погледнах Алекс и се насладих на езикът ѝ,който се плъзна по вратът ми.
- Деймън е специалният мъж ,за който ти говорих,последно.-усмихнах ѝ се и се обърнах към него.
- С Алекс ,се познаваме ,от много време,7-8 века ,ако не се лъжа,може да се каже ,че сме бест френдчета ,което не е никак хубаво за теб,мили мой.-Казах и преди да успее да отговори,го целунах,плъзнах ръката ,зад гърбът си и разтворих ципът на роклята,тя се свлече,вече изобщо не ми трябваше.

- Познаваме се от много време, което е страхотно. Мария е уникална, но ти сигурно го знаеш.
Усмихнах се дяволито и го целунах. Двете с Мария го бутнахме на леглото и застанахме от двете му страни. Като започнахме да го обсипваме с целувки. Намигнах на Мария и нова усмивка се появи на лицето ми

- Ммм мисля, че тази вечер ще я помня вечно... истинската Петрова... и любимия ми сукубус... - казах тихо.
Прегърнах ги и двете, с по една ръка, докато те продължаваха да ширят по тялото ми.
- Мария, какво стана, след като тръгнах? - попитах след мъничко. Гласът ми беше задъхан от всичките тези целувки.

Прокарвах езикът си по кожата му ,хапех го и го засмуквах,Алекс правеше същото и той щеше да полудее,съвсем не на шега.Засмях се на въпросът му.
- Какво да стане,беше ме възбудил,почнах да си играя сама,докато не чух ,че някой идва,оказа се охраната на летището,беше готин и закусих с него,но той само ми раздразни апетита.-казах и впих по-силно устните си ,в чувствителните му места,карайки го да извика,от удоволствие.

- Възбудил си моята най-добра приятелка, а после си я оставил?
Погледнах го палаво и плъзнах език по долната си устна
- Определено трябва да бъдеш наказан!
Размахах пръст през лицето му и бързо захапах врата му. Това изобщо не беше наказание, защото да пиеш от вампир си беше чиста наслада.

- Ммм... - измърках от наслада. Защо ли наказанията им бяха толкова приятни?!?
- Ааа, да, и съжалявам за оставянето. - казах на Мария и й намигнах. - Жалкия човечец, оживя ли? - попитах най-накрая. Бях като дрогиран от удоволствието, което Алекс и Мария, ми доставяха, затова се нуждаех, от нещо, което да ме крепи в съзнание.

- Ти,как мислиш ,Деймън ?-казах шеговито.
- Ти си единственият ми любовник ,който е оцелял,от мъжки пол -намигнах на Алекс.
Видях я да пие от кръвта му,аз нямах нужда като вампир,но я намирах за приятна.Когато тя се отдръпна,го близнах и аз.Той ме погледна .
- Вкусен си -казах и погледнах към Алекс ,която беше с още изцапани устни ,облизах ги и после я целунах.Върнах устните си отново върху тялото на Деймън,въпреки,че сексът винаги ми носеше наслада ,този с Деймън ,беше по-специален.И аз искрено му се наслаждавах.

- Късметлия, щом Мария не те е убила...
Прошепнах в ухото му
- ...значи си заслужаваш.
Целунах го страстно в устните, а Мария продължаваше да се занимава с тялото на момчето. С всяка негова целувка в стаята сякаш ставаше все по-горещо.

- Ммм ти не знаеше ли? - попитах насмешливо.
Целунах Алекс и после се обърнах към Мария.
- Наистина си мисля, че съм най-големия късметлия на света. - казах и захапах леко Мария по врата. Кръвта й беше сладка. Неописуемо вкусна. Пуснах врата й и се насочих към Алекс. Започнах да я целувам, като в същото време тя пиеше част от кръвта на Мария, която още беше останала в устата ми.

- Ммм, вкусно
Засмях се и отново го целунах. Мария отиде за малко до кухнята и аз останах с Деймън в леглото.
- Знаеш ли...
Целунах леко устните му
- ...много...
Спуснах целувките надолу
- ...си сладък...
Устните ми леко докоснаха члена му.

Прегърнах я и за миг усетих, удължаващите се зъби, да
потръпват в очакване. Впих ги в нея и усетих един безкраен калейдоскоп
от енергия. Беше божествено.
За
миг спрях да пия от нея и започнах да я целувам по устните. Езикът ми
тържествуващо нахлу в устата й и започна страстен танц, с нейния.
Усетих, как тя започва да изцежда енергията ми. Не беше неприятно.
Напротив. Беше удоволствие. След малко отново се върнах на врата й.
Захапах го още веднъж и усетих сладката й кръв.

Усетих зъбите му и леко извих тялото си във вид на дъга. Всяка негова целувка ми доставяше удоволствие и нищо друго. Исках да си поиграя с него. Отидох до другата стая и взех едни белезници, завързах ръцете му за леглото и го погледнах палаво.
- Знаеш ли в момента каква фантазия ми се върти в главата?
Приближих се с грациозна походка до него и прошепнах в ухото му
- Как ти звучи палава мажоретка, или непослушна ученичка?
Засмях се звучни и започнах да обхождам тялото му с целувки
- Е, какво избираш?

- Ммм и двете звучат примамливо. Но мисля да избера мажоретката. Вече си имах... ученичка. - казах и се замислих за Бри, момичето което бях срещнал преди няколко месеца в кабинета на Аларик.
- И да ти кажа, имаш страшни идеи. - уведомих я и поклатих леко белезниците, които ме задържаха към леглото й.

- Страхотен избор
Засмях се и отидох до другата си стая. Тъй като бях замръзнала на 17, имах костюм на мажоретка. Взех го и го облякох. Отидох при Дей и се усмихнах палаво. За секунда бях се приближила до него и го целунах страстно в устните. Спуснах целувките си към врата му, а след това го ухапах. Сладката му кръв с разля в устата ми. Оставайки малки кървави петънца. Отключих едната му ръка и я плъзнах през гръдта си, отивайки надолу към тясното потниче...а накрая го оставих да си проправи път през късата поличка.

- Ммм... - измърках от наслада.
- Много ти отива. Защо не станеш мажоретка? Всички ще идват на мачовете, само заради теб. - казах и я погледнах многозначително.
В този момент, ръката ми стигна края на поличката й. Еее какви ги правеха тези поли в днешно време. Къде ти беше удоволствието да търсиш жената сред тях. А сега всички си се виждаше перфектно и с нея и без нея.

- За теб мога да правя частни представления
Намигнах му и отключих и другата му ръка.
- Ето сега можеш да правиш каквото си поискаш с тази палава мажоретка
Засмях се и се погледнах. Целунах го отново, като плъзнах езика си по устните му...вкусвайки отново от кръвта му.

- Супер, ще си имам частна мажоретка. - казах ухилено.
- Можете ли да започнете от сега с частното си представление? - попитах и я целунах.
Усетих вкуса на кръвта ми, останал по устните й. Наведох се към шията й и я ухапах.
После доближих устните й към моите и смесих кръвта ни.

Притиснах тялото си до неговото, отърках се в мъжествеността му. Отново го целунах, спуснах целувките надолу...надолу.
- Ммм това ще е едно интересно представление
Ръцете му бяха напълно свободни, и се надявах да направи нещо по въпроса. Със зъби махнах боксерките от него.

» Александра Петрова
» Къщата на Клара
» КЪщата на Джоана Бет
» Къщата на Мат
» Къщата на Адриана