Черния пазар.

На този пазар може да се срещне всичко.От Звездни сфери до храна,но по уиците се срещат просяци които разменят спомените си за храна или пари.И тук има пазители които следят как са нещата.По-добре се оглеждайте и не идвайте сами.

Трябваше ми информация за миналото ми. Коя съм? Защо съм това, което съм? Тези въпроси не спираха да ми тежът. Разпитах на някои места и те ми казаха, че отговорите на моите въпроси може да ми се дадът на черния пазар. Първо малко се изплаших от самото наиченование на мястото, но после добих смелост и отидох там. Всичко беше толкова изостанало и старо. Сякаш по улиците не бяха минавали хора с векове. Имаше тук там някоя сергия за плодове и зеленчуци. По цимента бяха насядали просяци. Видях една майка с детето си на ръце да се моли за една ябълка, но продавачкта и отказваше.Една буца заседна в гърлото ми, но порсто продължих по пътя си. Видях една стара къща и застанах пред нея. Сега какво трябваше да направя? Трябваше ли да вляза?

Търсих нещо за хапване и изведнъж попаднах на някакъв пазар,но не беше обикновен по това,което виждах..Беше доста страховито,но аз не се плашех.По-късно разбрах,че името му е Черния пазар.
Видях едно момиче да виси пред вратата на една стара къща.Промъкнах се зад нея и я хванах за рамото..Веднага усетих,че е вампир също като мен.
-Хеейй..какво търсиш тук.?
Попитах я и потупах по рамото..Стараех се да изглеждам добра,защото в повечето случаи ме мислят за страшна

Някой ме хвана за работо и аз подскочих.
За бога тези хора луди ли бяха? Как можеха така да стряскат останалите. Когато се обърнах зад мен стоеше едно момиче. Изглеждаше ми дружелюбна.
-Хеейй..какво търсиш тук.?- Попита ме тя.
- Ъм... ти да не екскурзовод?
Попитах аз съркастично и и дадох гръб. Момичето обаче мигом се появи пред мен и тоново ме стресна.
- Стига си правила това..- Оплаках се аз.

-Съжалявам толкова ли съм страшна..?-засмях се
-Нем и аз като теб се лутам..та не ми каза какво търсиш..може би ще мога да ти помогна..-усмихнах се самодоволно..Прекалено бях уверена в себе си и това може би не беше мноо добре..
-Е?Ще ми кажеш ли?Или ще ме изриташ с думите: Не те интересува?

- Ох добре... ами търся нещо за миналото си. А ти какво правиш на такова място?
Попитах аз и запознах да оглеждам момичето.
Личеше си, че и тя случайно беше попаднала тук, защото носеше чанта гучи и беше облечена много изискано.
Явно обичаше да се гласи за разлика от мен. Аз си бях сложила кецовете и първият анцук, който ми се беше мярнал пред очите.

-Ами честно да ти кажа аз нищо не търся съвсем случайно се озовах тук..търсек нещо младичко за хапване-облизах се и повдигнах вежди.СЛед което се засмях
-Не не съм тавака..не пия човешка кръв..
-А за миналото ти?Нищичко ли не помнеш..намирисва ми на вещица-подучих и се засмях
-А сега сериозно..по добре зарежи..какво толкова аз съм на 2000 години и ми се иска да не помня какво ядох вчера,но за жалост помня..

Явно това момиче наистина беше зло. Как можеше да не иска да помни с какво се е хранила вчера.
- Аз не съм като теб. Аз искам да знам от къде съм и какво е било семейството ми.
Търсела нещо младичко за хапване? Някои хора наистина имаха нужда от помощ.
Приградих косата си и казах.
- Можеш ли някак си да ми помогнеш или само си губя времето да разговарям с теб?

-Добре добре не се пали..само се шегувам-господи.Трябва да направя нещо по въпроса,за да престанат да си мислят,че съм зла..Аз съм безобидно момиче,което просто обича да се шегува,но винаги приемат шегата на сериозно..
-Не мисля,че тук е твоето място..трябва ти вещица,която да отмени заклинанието,ащото просо е невъзможно да не помниш освен ако не са ти изтрили паметта..Ще типомогна да откриеш такава става ли?

-Да, добре.
Казах аз и запознах да вървя към изхода на пазара.
- Между другото аз съм Персефона.
Представих се аз и подадох ръка към момичето. То я пое и се здрависахме.
- Аз съм Пемфредо.
Изби ме неударжим смях. Пемфредо?? Не можеха ли да и измислят, някое по-женствено име? То ме погледна стеснато.
- Извинявай..
Казах аз и отново се засмях.