Летището

Брой мнения : 64 Join date : 25.04.2011

След мигове, аз и Селения бяхме на летището и докато чакахме самолета гушнати, се отделих внезапно от нея и й казах:
-Почакай ме тук, аз ей сега се връщам.
Тръгнах в неизвестна посока и след миг се върнах при Селения, която ме погледна с недоумение. Окачих онова си глуповато изражение и й подадох една кутийка с пръстен. Прегърнах я нежно и я целунах:
-По-добре да тръгваме, за да не изпуснем самолета.

Брой мнения : 151 Join date : 05.05.2011

Още не можех да разбера, дори да осъзная каква е тази кутийка. Успях само да промълвя:
-Благодаря.
Клаус буквално ме забута към самолета. Изведнъж пребледнях. Имах страх от височини и избягвах да се качвам на самолети. Но опитах да срия страха си, за да не проваля плановете му. С мъка се качих и се настаних на седалката. Ръцете ми трепереха, завързах колана като поне няколко пъти проверявах дали съм го закопчала правилно. Самолета излиташе, а аз още повече се стресирах. Но не трябваше. Заради Клаус.

Брой мнения : 64 Join date : 25.04.2011

-Тревожи ли те нещо Сел? - попитах и хванах момичето за ръка. Усетих, че има нещо и отново заговорих:
-Има нещо. Кажи ми какво е... И не приемам "не" за отговор. - казах аз и се усмихнах, нежно целувайки приятелката си, която постоянно проверяваше колана си.
"Ясно, страх я е от височини или нещо подобно." - Обърнах се към Селения и и казах успокоително, държейки я ръката, без да откъсвам поглед от прекрасните й очи и казах:
-Всеки има страхове от нещо, но единствения начин да ги преодолее е като се изправи срещу тях... Без значение колко са големи... А и докато си с мен, всичко ще е наред. Обещавам.

Брой мнения : 151 Join date : 05.05.2011

Явно целия ми страх се бе изписал на лицето ми, защото Клаус веднага разбра и ме успокои.Донякъде ми подейства и реших да забравя, че лета на стотици километри от земята. Хванах момчето до мен за ръката, който беше леденостудена, и казах:
-Вярвам ти. Все пак ти си вампир. А аз съм вещица.
Намигнах му леко,за да знае, че вече съм по-добре и не е нужно да се притеснява. Загледах се през прозореца и се наслаждавах на прекрасната гледка. Макар да имаше другоу което повече ме интересуваше. Светкавично се обърнах и лицата ни бяха на сантиметри едно от друго. Дъхът му опари кожата ми и лицето ми запрепуска бясно, заплашващо да пробие гърдите ми и да излезе. Сляхме устните си в дълга и страстна целувка и с нежелание се отделих от него.
-Къде отиваме?-погледнах го изпитателно. Не знаех какво ми е приготвил.

Брой мнения : 64 Join date : 25.04.2011

-Къде отиваме ли? - повторих въпросът й и се отпуснах назад на седалката си. - Отиваме в Париж. Или по-точно на Айфеловата кула. - казах аз и се усмихнах.
Тъкмо отново щях да целуна Селения, когато стюардесата се появи със шампанско. Поех две чаши и подадох едната на Селения:
-За новото начало и за нас. - казах и след думите ми се чу звън от стъкло.
-А като си спомня само как започнахме. - казах аз и се засмях. - Дано успееш да се наспиш, защото полета е доста дълъг. - продължих да говоря смеейки се.
Хвърлих един поглед през прозореца, но гледката не можеше да се сравни с красотата на Селения.

Брой мнения : 151 Join date : 05.05.2011

Отпих глътка от шампанското и оставих чашата. Няколко минути гледах втренчено Клаус и му се любувах и ненадейно си спомних как се запознахме. Засмях се. скоро усетих, че ми се доспива и се отпуснах в прегръдките на момчето до мен.
....-Всички пътници да сложат коланите си, както и маските си, който са над главите им. Да положат глава между краката. Без паника и следвайте инструкциите-стюардесата направи същото, което каза. Навсякъде се чуваха ужасени писъци, викове и молби за помощ. Самолета щеше да се разбие, а всички бяха безпомощни. Дори капитана. Щях да умра. да загубя Клаус. Една сълза се стече по лицето ми.
-Нееееее.........
Събудих се от леко разтръскване. Отворих очи и пред мен стоеше Клаус. Бяхме невредими и самолета също беше наред. Отърсих се от видението и припряно казах на вампира срещу мен:
-Аз..аз..получих видение.
Срещнах учудения му и питащ поглед и отговирх на незададения му въпрос:
-Ще умрем.

Брой мнения : 64 Join date : 25.04.2011

-Спокойно. Хвани ръката ми и ме слушай внимателно. - казах аз и поемайки ръката й заговорих:
-Всичко ще е наред. Не питай от къде знам, но го знам. Спокойно. Нищо няма да ни се случи. - започнах да й шептя, избърсвайки сълзата, която се стичаше по бузата й.
-Вярваш ли ми? - попитах все още държейки я за ръката и отново зашептях.
-Обичам те. Няма да ме загубиш....Честна вампирска. - казах аз и нежно я целунах, опитвайки се да я успокоя.
-Нищо няма да се случи. Обещавам ти, няма да се случи. Моля те, довери ми се... - изшептях аз и отпуснах главата си на рамото й.
-Нищо няма да ти се случи докато съм до теб.

Брой мнения : 151 Join date : 05.05.2011

Леко се поуспокоих от думите му и порях глава на рамото му. Тиха въздишка се отрони от устните му, но бях сигурна, че той я е чул. Безпокойството, че видението може да стане реалност още ме тревожеше, дори след милите думи на Клаус.
-Обичам те. Не знам какво бих правила без теб. Но се боя...
Не бях довършила изречението и самолета силно се разтресе. Чуха се няколко уплашени вика, но нямаше пострадали. Погледнах уплашено вампира до мен и попитах:
-Какво ще правим сега?

Брой мнения : 64 Join date : 25.04.2011

-Просто ще чакаме. Ако не се лъжа - остават още около десет минути. - казах аз и прегърнах Селения.
-Не се тревожи, вече се снишаваме, а и лека торболенция е напълно нормална за един полет. - казах успокоително и започнах да я милвам по водопадите коса, които се спускаха по рамото ми.
-След като слезем, ще наемем стая в най-близкия хотел, защото доста ни се събра.
-Опитай се да поспиш. - допълних аз и нежно целунах приятелката си. - Всичко ще е наред.

Брой мнения : 151 Join date : 05.05.2011

Направих това, което ми каза Клаус и се отпуснах в прегръдките му. Чувствах се спокойна,на сигурно място.
Усетих, че темпото се забавя и скоро спираме. Не ми се ставаше и измънках недоволно. Опитах да отворя очи, но те бяха натежали от умора и отново ги затворих. Спеше ми се ужасно много, а трябваше да ставам.
-Спи ми сее..

Брой мнения : 64 Join date : 25.04.2011

-Знам, че си уморена, но се налага да ставаме. - казах аз, когато самолета спря. Заслизахме, като придържах Селения за кръста. Слязохме на терминала и взех багажите.
Изведнъж се изви студен вятър, който разведри малко момичето, карайки я да потръпне:
-О, загърни се с това. - казах аз и я наметнах с якето си. Отново взех багажа и все така прегърнати, се отправихме по шумните парижки улици, към хотела.
-Само още малко и ще си легнем в меките завивки. - казах аз и се засмях, нежно целувайки Селения.
-Обичам те. - прошепнах и продължихме да вървим към най-близкия хотел.