Клиника за лечение на наркозависими, Ню Йорк, ноември 2009

Беше един необичайно слънчев есенен следобед в средата на ноември.
Листата отдавна бяха слезли от короните на дърветата и бяха застлали земята с пъстър килим. Земята се подготвяше за сън, подготвяше се за промяна.
Именно в този ден Екзавиър разбра, че и за него е дошло времето да промени нещо в живот си. Започвайки с най-очевидния проблем - наркотиците. Не, че можеха да го убият, нито пък да му нанесат вреда, но той мразеше тази зависимост, която бяха предизвикали в него. В началото беше веднъж преди представление, после и след него, после по няколко пъти на ден.
И така, вампирът събра в един пътен сак най-необходимите си вещи, и тъй като предварително беше проучил въпроса, повика си такси, което го закара право в клиниката.

Беше един обикновен ноемврийски ден.Листата на дърветата бавно падаха на земята и сякаш образуваше шарен килим.Все още не можех да преодолея развода на майка ми и баща ми.С Мелъни трябваше да се чакаме пред мола.Е аз винаги бях готова за пазар и за това винаги бях първа!Застанах пред вратите на мола,като започнах да я чакам.Извадех от чантата си една кутийка с червени хапчета.Взех едно и бързо го погълнах.След малко започна да ми се вие свят..Видях Мелъни да идва с някакво сакче.Щом се приближи я погледнах неконцентрирано и казах:
- За какво ти е този сак,след като отиваме в мола? - Повдигнах вежда и се засмях.Тя не каза нищо,а само ме хвана под ръка и ме поведе на някъде.Изведнъж застанахме пред една сграда.Загледах се в надписа и казах:
- Довеждаш ме в клиника?! - Изкрещях й.Тя започна да ме дърпа навътре,като каза,че там ще ми помогнат.Започнах да викам,а след малко охраната дойде и нещо попита Мелъни.Не можех да се концентрирам и за това не можех да чуя нищо.Охраната ме хвана и ме занесе в някаква стая,като имаше едно легло и шкафче.Мелъни остави сака до леглото целуна ме по бузата,прегърна ме и каза,че по късно ще дойде.седнах на леглото,като се сетих,че не ми бяха взели телефона.Бързо го извадих и набрах Джейсън.Щом вдигна,казах:
- Джейсън,трябва да ми помогнеш!
- Мелъни ме вкара в клиника за лечение на наркозависими,а скоро ще ми свърши всичко!Искам те до 10 минути тук и да носиш от най - доброто! - Казах адреса на клиниката и затворих.

Екзавиър влезе в клиниката с бодра и свежа стъпка, сякаш не постъпваше в комуна, ами влизаше в хотел, за който има предварителна резервация.
В просторното мраморно фоайе имаше малко гише, или по-скоро нещо, наподобяващо рецепция. Зад бюрото стоеше млада дама на не повече от трийсет, която работеше нещо на компютъра пред себе си.
- Добър ден! - учтиво поздрави Екзавиър и се усмихна, след което се облегна съвсем лежерно на ръба на рецепцията, подпирайки лакътя си и леко.
- Аз съм Екзавиър Девъру, обадих се преди няколко дни за постъпване. - младата жена кимна и му посочи коридора, който водеше към една-единствена стая.
- Доктор Джоунс ще ви приеме след малко, изчакайте на дивана, моля. - вампира изслуша наставленията на рецепциоснистката и ги изпълни.
След половинчасово чакане той на сетне се озова в кабинета на доктора, където последния му назначи няколко теста и двамата проведоха разговор.

След 20 минути чакане,някой почука на прозорецът.Отворих го и видях Джейсън.Усмихнах му се и казах:
- Ще се опитам да се измъкна. - Отворих бавно вратата,като минах бързо.Нямаше да ме заподозрат,защото още бях с дрехите с които щях да ходя в мола.Излязох навън,а той извади няколко пликчета с хапчета и едно с трева.Погледнах го,като свих устни и казах:
- Колко? - Повдигнах вежда и го погледнах.Той каза,че ми ги дава безплатно.Бързо ги взех,като ги скрих под блузата си.Погледнах го и казах:
- А запалка? - повдигнах вежда,а той веднага ми даде.Бързо я прибрах в джоба и казах:
- Ще ти звънна,когато ми свършат. - Казах и бързо си влязох в стая.Отворих едното пликче и там имаше жълти.Извадих две и се огледах.Нямаше вода.Трябваше ми чаша с вода.Излязох от стаята,като застанах на гишето и казах:
- Извинете,знаете ли къде има машина за вода? - повдигнах вежда,като се подпрях на плота.Момичето ми каза,а аз бързо се запътих натам.Взех една чаша,като бързо си напълних вода.Тъкмо щях да погълна едната хапче и вратата срещу мен се отвори.