Плажа 1994 г.

Реших да отида до плажа за да се поразходя, но когато стигнах там видях едно очарователно момиче. Отидох до нея и казах:
- Здравей, дано не съм те уплашил - усмихнах се аз - може ли да се присъединя към теб. А между другото да се представя, казвам се Мат Уесли, и съм на 20.
Свалих очилата с наглостта да я огледам добре, а тя беше страхотна нямаше никакви забележки.

След като тя ми разреши да седна до нея, аз просто се настаних на пясъка до нея. Тя ме помоли да намажа гърба и и ми подаде плажното олио, обърна се и си откопча горнището, аз взех плажното олио и я намазах. Успях да прочета мислите и те бяха свързани с мен, разбрах че ме харесва, но не знаех как да реагирам.
- Е сладурче - промълвих аз - та разкажи нещо по - вече за себе си.

От къде ли беше разбрала, че съм и прочел мислите? Стоях и се чудех, но след като не се сетих. Реших да продължа разговора, за да не стана подозрителен.
- Ами и аз съм сам, живея самичък в огромна къща, от скоро съм тук, не пуша, но за сметка на това пък пия, е в нормални дози.
- Ами, ти търсиш ли си някого? - попитах аз, като се надявах отговора да е да.

Попита ме в какъв смисъл, дали не очаква да и предложа е добре може и да избързвам малко, но реших да се пробвам, наведох се над нея и я целунах, след което зачаках реакция, тя не каза нищо, стоеше безмълвно след което се осмелих и започнах да говоря:
- Ами - започнах аз - аз си търся гадже, и те харесвам - започнах да се заплитам в думите си и реших да говоря на право - ще станеш ли мое гадже?

Тя прие надявах се да е сериозна, много ми допадна като изключим това че се познаваме едва от 10 минути. Исках да вляза в морето за да потуша страстите бушуващи в мен. Станах съблякох си тениската и останах по къси панталони, затичах се към морето, след което се обърнах протегнах ръка към нея и и казах:
- Хайде с мен в морето?

Влезнахме във водата, тя беше леко студена в началото, но после свикнах, тя каза че иска да се опознаем. Е в това нямаше проблем нямаше какво да крия от нея, та тя вече ми беше гадже.
- Кажи какво искаш да знаеш за мен, сладурче - попитах я аз.
Надявайки се да избегне въпроси за предните ми връзки.

Хм така първият въпрос беше лесен.
-Дарбата ми е да чета мислите на съществата около мен - отговорих аз - Ами аз съм родом от Вашингтон, естествено не можех да остана там повече всички виждат, че не остарявам. Ами ти? Каква е твоята дарба, от къде си?
Следващия беше малко по - кофти, какво да и отговоря защо ли точно нея, като и аз не знаех.
-Ами - започнах аз - ти си най - красивото, сексапилно и добро момиче което някога съм срещал.
- Още нещо - попитах аз - да искаш да знаеш още нещо.

Тя ми причини болка без дори да ме е пипнала, това ще да е доста опасно, но мен точно това ме привлича, опасностите!
Тя се приближи до мен усмихна се, сложи ръце на врата ми и ми каза, че съм много мил.
Аз също се усмихнах и продумах:
- Благодаря.
Целунах я за кратко, но страстно мислех, че точно това иска, и не бях сгрешил, надявам се, тя не каза нищо, само стоеше и ме гледаше безмълвно.

Стори ми се че се е уплашила от мен. Но не ми се вярваше. Тя беше едно от малкото стойностни неща в живота ми!
- Хм добре - отговорих аз на предложението й - звучи чудесно!
- Но къде? - попитах аз, след което се усмихнах. Знаех, че не и пука къде ще отидем единствено искаше да се измъкне от плажа.

Отидохме при нещата , Алес се облече, взе си нещата и ме зачака, моите както винаги бяха разпръснати на пясъка, облякох си тениската и панталоните, прибрах в тях ключовете от къщата, портмонето и телефона си. Май имах прекалено много доверие на хората и за това си оставях нещата просто така без надзор, само по някога ги препирах някъде, отидох при Алес и тръгнахме.