Класната стая в гимназия Мистик Фолс

ДВА МЕСЕЦА ПРЕДИ НАСТОЯЩЕТО

Аларик ми се беше обадил че иска да се срещнем в училището. Но мамка му, него го нямаше! Къде ли се беше дянал тоя човек.
- Ехооо! Аларик!!! - провикнах се из пустите коридори на училището. Всеки ъгъл кънтеше леко по свой си начин.
Нищо не трепваше. Обърнах се да ида към кабинета по история. Този на Аларик.
Отворих внимателно вратата. На бюрото на Аларик видях някаква червенокоска.
- Здравей, там. - казах самоуверено и затворих вратата.

Брой мнения : 91 Join date : 01.05.2011

Трябваше да говоря с господина по история.. Не разбирах нищо от този предмет.. Може би ако си направеше труда да ми обясни щях да схвана нещо.. Осъзнах, че няма да ме пуснат без униформа и пъргаво я намъкнах.. Тръгнах към училището.. Странно, но улиците бяха спокойни.. Явно всички бяха в провинцията..
Влязох в училището и бавно закрачих към стаята по история.. Щом влязох осъзнах, че няма никой.. Можех да почакам не ми пречеше.. Настаних се на бюрото и зачаках търпеливо.. От коридора се чу силен вик.. Не успях да разбера за какво става дума, но предположих, че не ме интересува..
В стаята влезе тъмнокос привлекателен мъж.. Той ме поздрави самоуверено и се приближи..
- Здрасти. - усмихнах се и извърнах поглед към него.. - Ако търсиш господина.. Още не е дошъл.. - отбелязах и бавно разлистих учебника по история..

- Мдам... разбрах. Еее Аларик не ми трябва, щом си имам теб. - казах и се приближих.
Дръпнах един от столовете на първия чин, приближих го до бюрото и седнах.
- Как се казваш? - попитах и нахално я изгледах от главата до петите.
- Малка ми изглеждаш! На 18... 19? - попитах и отново плъзнах погледа си, по перфектното й тяло.- При Аларик ли учиш? Или си приятелка? - продължавах с въпросите си аз.

Брой мнения : 91 Join date : 01.05.2011

Погледнах го любопитно.. Той се настани удобно на първи чин и започна да задава въпроси.. Забелязах погледа му който отново и отново се плъзгаше по тялото ми..
- Бри.. Бри Танър .. - представих се с лека усмивка.. - Ами ти ? Как е твоето име ? Ако не е тайна разбира се.. - подсмихнах се и бавно се приближих към него плъзгайки тялото си по бюрото..
- Ученичка съм и определено съм на 18.. - подсмихнах се .. Погледнах го предизвикателно и пъргаво се изхлузих от бюрото..

- Ммм хубаво име. - измърках и за пореден път я огледах.
Ученическата униформа, перфектно й прилягаше, а късата поличка, караше краката й да изпъкват още повече.
С една дума беше перфектна.
И красива.
- Аз съм Деймън. Деймън Салваторе. - представих се аз.
Тя внимателно, но и пъргаво се изхлузи от мястото на което седеше и се приближи.

Брой мнения : 91 Join date : 01.05.2011

Усмихнах се дяволито.. Не знаех какво всъщност правя.. Просто се опитвах да привлека вниманието му, но успявах единствено с тялото си.. Колкото и да не ми се искаше да го призная беше привлекателен..
- Хмм.. Харесва ми.. Деймън.. - подсмихнах се и бавно седнах на неговия чин. Огледах го обстойно за пореден път..
- Всъщност за какво ти е господинът ? Не разбираш история ли.. ? - засмях се..

Огледах я за пореден път. Сега обаче погледът ми се задържа върху скръстените й крака на сантиметри от тялото ми. Потръпнах от вълнение.
- Не... - прошепнах в ухото й.
- Историята ми е напълно ясна. Исках да говоря с Аларик... но така и така го няма... а като заговорихме за неразбиране... има някои неща в анатомията, които не разбирам точно. - казах многозначително. - Ще ми помогнеш ли да разбера. - смехът вече пробиваше през сериозната ми маска, но аз си наложих да почака още малко...

Брой мнения : 91 Join date : 01.05.2011

Усмихнах се и бавно се приближих към него.. Лицето ми беше само на сантиметри.. Доброто момиче в мен се бореше с всички сили, за да се отдръпна и да се махна.. Нямаше нужда да го правя тук или с него.. Лошото момиче обаче настояваше.. При малко повече размишления стигнах до извода, че ще е много по добре да слушам тялото си..
- Какво точно не разбираш.. - подсмихнах се.. Топлият ми дъх погали лицето му.. Доближих се и съвсем бавно допрях устни до неговите..

- Ами... - зачудих се какво точно да кажа.
- За какво служи това тук... - посочих нейните интимни части, като си преправях гласа, да звучи някак по детски.
- Или пък... офф абе не знам. Ти ми обясни всичко. - казах и замигах невинно... или поне така исках да е.

Брой мнения : 91 Join date : 01.05.2011

Цялото ми тяло изтръпна при докосването му.. Прехапах нежно долната си устна.. Бях някак безсилна срещу него.. Приближих се малко и бавно разкопчах ризата му..
- По-добре да ти покажа.. Иначе едва ли ще го разбереш.. - подсмихнах се.. След като разкопчах всички копчета бавно я смъкнах от него.. Устните ми мигновено се озоваха на врата му.. Сякаш не бях аз.. Дори не бях сигурна, че го искам.. Ръцете ми инстинктивно се плъзнаха по тялото му.. Знаех, че вече е твърде късно за размишляване

Прокашлях се, като се опитвах да се направя по-авторитетен. Все пак трябваше да вляза в ролята.
- Ами добре. Ще е много хубаво да ми покажеш. - казах, с преправено сериозен глас.
Тя започна да разкопчава всяко едно копче... едно по едно. Докато накрая не остана... гола. Явно се беше подготвила.
- Ммм винаги ли си така... облечена? - попитах с усмивка, докато тя ме целуваше по врата. С едно бързо движение, вдигнах брадичката й и я целунах по устните.

Брой мнения : 91 Join date : 01.05.2011

Той нежно придърпа брадичката ми и ме целуна по устните.. Усмихнах се дяволито и нежно прехапах долната му устна..
- Твърде рядко, Деймън.. Днес имаш късмет.. - засмях тихо и отново впих устни в неговите.. Имах чувството, че главата ми щеше да експлодира.. Надявах се само да не получа пристъп в неподходящия момент..
Отдръпнах се от него и бавно свалих полата си.. Имаше да свалям още много неща, но това не ме притесняваше.. Надявах се само господинът да не влезе.. Може би беше по-добре да заключим ..
- Хайде.. Съблечи се.. - усмихнах се предизвикателно..

- Мне... не искам. - казах тихичко.
- Искам ти да го направиш. Сама. - уведомих я, докато постепенно започвах да махам вратовръзката от врата й.
Беше адски сладка с тази униформа...
Съблазнителна... трябваше тези дрешки да ги забранят със закон. Все пак... никой не може да устои на една гимназистка, с униформа.

Брой мнения : 91 Join date : 01.05.2011

Устните и автоматично се извиха в дяволита усмивка, която трудно можеше да прикрие вълнението от първите ми отношения с мъж..
Приближих се до него и пъргаво махнах колана на дънките му.. Погледнах го съблазнително и също толкова пъргаво смъкнах тениската от гърбът му..
- Сега какво ? - попитах закачливо..

- Каквото си решиш. - казах и се засмях изкусително.
- Твой съм. Ти казваш. - целунах я страстно. Езикът ми нахлу тържествуващо в устата й и започна танц с нейния. Постоянно се бореха за надмощие.
Накрая усетих как тя се бори за въздух и си наложих да я пусна.
Слязох надолу. Започнах да целувам врата й и накрая прошепнах:
- Какво искаш да направя? Каквото кажеш!

Брой мнения : 91 Join date : 01.05.2011

Изкусителният му смях навлезе в съзнанието ми като мелодична песен, която се опитвах да запомня.. Миг по късно устните ни бяха слети, а езиците ни танцуваха тържествуващия си танц.. Усещах как въздухът ми спира и неусетно започнах да се боря за него.. Не беше добра идея, но осъзнавах. че може да умра просто така.. Устните му се откъснаха от моите и се плъзнаха по врата му.. възбудата бошувапе в мен.. Всяка една клетка от тялото ми го желаеше..
- Каквото искаш.. Твоя съм.. - простенах немощно.. Осъзнавах, че бе редно да му обясня факта за бездействието си, но все пак реших да му го спестя.. Ентусиазирано плъзнах ръце по съвършеното му тяло..

След като тя се предаде в моите ръце, аз възтържествувах наум и се спуснах да я целувам още по-страстно. Бри плъзна ръцете си по тялото ми, но усещах нещо странно. Сякаш тя беше несигурна.
- За пръв път ли ти е? - попитах я внимателно, за да не я засегна. И в същото време продължавах да я целувам по врата.
- Спокойно, ще бъда... нежен. - успокоих я и я бутнах да легне на чина зад нас.

Брой мнения : 91 Join date : 01.05.2011

Целувките му ставаха все по-настоятелни.. Сякаш нямаше търпение, а ръцете ми бяха несигурни опипвайки нежно всяка една част от тялото му.. Очевидно трябваше да съм по-уверена.. Той разбра какво става всъщност.. Успокои ме с празни приказки, че ще бъде нежен.. Не се страхувах от това, а по-скоро как ще се представя.. Бях изпитала далеч повече от заслужения ми дял болка, за да се притеснявам именно за това преживяване..
- Не се страхувам.. - обясних нежно .. Той внимателно положи тялото ми върху чина зад нас и продължи с целувките докато аз все още продължавах да се наслаждавам на тялото му..

» Гората в Мистик Фолс
» Усамотеното езеро в Мистик Фолс
» Порталът в близост до Мистик Фолс
» Кой да е новия КМЕТ на Мистик Фолс?!? Гласуване!!!
» Стая за гости ІІ