Стария Кладенец

Простенвах от удоволствие. Нейните действия ме караха да изтръпвам и да искам още. Още от това. Погалих главата на демонката и след няколко минути я преобърнах така, че тя да се озове под мен.
-Мой ред. -Засмях се и се споснах надолу, като езикът ми палаво започна да обикаля и да ѝ доставя удоволствие. -Красавица. -Засмях се и продължих.

Простенах от удоволствие, но нямаше да се спра до тук. Проникнах с три пъста в нея.
-Викай, красавице.. Искам да те чуя да викаш. -Прошепнах на демонката и погалих нежно корема ѝ.
Исках да я чуя да вика, да крещи от удоволствие. Обожавах виковете, без значение дали са от страх или страст.

-С мен винаги е страхотно. -Засмях се, след което погалих нежно прокарах ръка от врата до корема ѝ. Загледах се на някъде. Дали щях да остана малко повече време от планирането? Никой не знае. -Знаеш ли, никак не ми се стои сама в Ада. -Започнах. -Искаш ли да поостанем тук? Да се позабавляваме с тези твари?
Усмихнах се с дяволската усмивка.

Озовах се над нея.
-Кажи ми какво прикриваш? -Погледнах я, като прокарах ръка по бузата ѝ. -Така или иначе ще разбера. Напрежението е във въздуха. Мога и да чета мисли, но предпочитам да го чуя от теб.
Спуснах ръката си отново долу. Щях да я измъчвам сладко докато не ми каже.

Изправих се и я погледнах.
-Имаш деца? -Редовното ми любопитство нарастна. -Луцифер знае ли за това? На мен не ми е казвал, а аз можех да го накарам да ми каже всичко.
Прегърнах я, което щеше да се стори странно на повечето, които познаваха жилавия ми характер. Просто преценявах на кого да съчувствам.
-Като се замисля.. Напълно логично е децата ти да са тук. Но за това ли искаш моята помощ?

Погалих бузите ѝ, но вътрешно бях бясна на баща ѝ.
-Ще види той. -Казах гневно и я целунах по челото. Щях да го накажа, а аз най-добре знаех как да го накарам да си плати за постъпката си. -Не се тревожи.. Всичко ще е наред.
Аз нямах деца, но ако имах нямаше да позволя някой да ме раздели от тях. Можеше да съм всичко, да съм курва и прочие.. Но преди всичко имах ценности.

-Не се тревожи.. Ще се погрижа за Луцифер. Колкото до децата, ако не могат да го възпрриемат им въздействай. -Усмихнах се, след което я погалих по главата. Бях насъбрала доста срещу него и нямах търпение да се срещнем. Някогашните ми чувства бяха минало и нищо не ми пречеше да го накажа. -Сега се успокой и не мисли за маловажни неща.

Хванах лицето ѝ в шепи и я целунах.
-Повярвай ще има още време да се забавляваме. Това му е красотата в безсмъртието и вечността. -Казах, след което целунах челото на демонката.
Щеше да се справи, бях убедена в това.
-До следващия път, красавице. -Добавих и изчезнах в мрака и сенките.

Дойход при кладенеца.Исках да остана за малко сам.
Огледах се.Вятъра подухваше лекичко.Надвесих се над кладенеца и погледнах надолу.Не виждах вода.
Придположих,че кладенеца няма край и за да докажа това,което си мислех взех един камък и го пуснах надолу.
Дълго време се спускаше надолу,докато накрая не се чу как тихо се пльосна във водата.
Седнах на земята и се подпрях на кладенеца.

Ето,че и най - после дойдох в Мистик Фолс.Оставих багажа при майка ми и като разопаковах всичко.Не ми се стоеше зад тези четири стени.Облякох се и реших да се разходя из гората.Наистина тук беше много хубаво!Вървях напред докато не осъзнах,че съм се загубила.Огледах се наоколо,но всичко изглеждаше едно и също.Продължих напред,докато не стигнах един кладенец,но там имаше някого.Беше някакво момче..Може би той щеше да ме упъти.Приближих се бавно и казах:
- Здравей! - усмихнах се чаровно.

Бях се унесъл в мисли,когато нечий глас ме накара да се огледам.На около един метър от мен,стоеше някакво момиче.То ме поздрави и ми се усмихна.
-Здрасти. - поздравих я на свой ред,след което се изправих.
Имаше вид на момиче,което идва тук за първи път.Направих няколко крачки към нея.
-Аз съм Джейкъб. - представих се и подадох лявата си ръка за да се здрависаме.След като се здрависахме аз се обърнах с гръб към нея и направих една крачка към кладенеца,започнах да обикалям около нея.Сякаш хищник,дебнещ жертвата си.
За щастие моите планове не включваха това да я нападна.Просто щях да се държа нормално с момичето.
-От тук ли си? - попитах я направо.

Момчето се обърна и ме поздрави.Представи се и подаде лявата си ръка.Погледнах го и казах:
- Жасмин. - Поех ръката му и се усмихнах.
Той ме попита дали съм от тук.Огледах се наоколо..Кладенецът се намираше на нищото.Имаше само гора.Погледнах го,като хванах с едната си ръка лакътя на другата си ръка и казах:
- Ами всъщност днес се нанесох.. - Засмях се леко и допълних:
- Излязох да разгледам наоколо...и се загубих. - Присвих леко устни и го погледнах.

Усмихнах се.Точно така бях предположил - че се е загубила.-Ако искаш мога да ти помогна да намериш верният път и да се върнеш. - предложих `и приятелски,след което двамата започнахме да вървим.В началото без цел,но после тръгнахме към града.Все още имаше много път до града,затова реших да използвам това време за да я опозная малко.-Щом не си от тук,от къде си? - попитах я любопитно.

Той ми предложи,че може да ми покаже виреният път.Погледнах го,усмихнах се чаровно и казах:
- Много ще съм ти благодарна! - Засмях се леко и тръгнахме.Докато вървяхме,аз оглеждах наоколо.Гора,като гора..но все пак ми беше интересно.След малко чух Джейк,който ме пита щом не съм от тук,от къде съм.Погледнах го и казах:
- Ню Йорк. - Засмях се леко и го погледнах,а след това казах:
- Ами ти..местен ли си? - Повдигнах вежда.

-Аз също не съм от тук,пристигнах преди около една - две седмици,но много бързо се слях с обществото. - усмихнах се и двамата продължихме разходката си.
Погледнах нагоре.
Все още Луната не се беше появила,а аз не исках да знам,какво ще стане,ако се появи.
-Сама ли живееш? - попитах я още по - любопитно от предишният път.

Той ми каза,че е пристигнал преди около една,две,седмици,но доста бързо се е слял с обществото.Погледнах го,кимнах и казах:
- Аха.. - Засмях се леко и погледнах за момент напред.
Джейк ме попита дали сама живея.Погледнах го и казах:
- Ами за момента при майка ми. - Усмихнах се леко.

-Аха. - усмихнах се.
След малко вече се бяхме озовали на шосето.Обърнах се към нея.
-Радвам се,че се запознахме. - усмихнах се и се обърнах по посока дома ми. - Аз възнамерявам да си вървя. - допълних усмихвайки се след което си казахме чао и се разделихме.

Стигнахме до шосето.Той каза,че се радвал,че сме се запознали.Усмихна се и тръгна на някъде.После добави,че възнамерявал да си ходи.Усмихнах му се и казах:
- Чао..благодаря,че ме опити! - Провикнах се и бавно тръгнах по шосето.Не знаех колко време ще вървя,но се надявах да се прибера скоро.