Гората

Брой мнения : 91 Join date : 01.05.2011

Разхождах се бавно и някак объркано из горите на новият ми град.. Не бях имала късмета да разгледам всяка една част, но се надявах в последствие да успея.. Дърветата бяха гъсти.. Едва се виждаше слънчевата светлина и въпреки това бе светло.. Предполагаше се вечер да е много по-страховито.. Сега просто бе спокойно и успокояващо.. Оглеждах всяко едно малко дръвче, заслушвах се в песните на всяка една птичка с лека усмивка.. Бяха хубави и мелодични макар и някак несвързани.. Видях един камък до едно дърво и пъргаво се настаних там.. Отпуснах глава върху твърдото стъбло на дървото и тихо затананиках в тон с птичките..

Заглавие: Re: Гората Пон Май 02, 2011 3:40 pm

Реших да изляза и да се поразходя малко в гората.Много обичах да ходя там.Беше едно от любимите ми неща.Оправих се набързо и се запътих натам.Когато стигнах започнах да навлизам в гората.Докато вървях видях някакво момиче което стоеше на един камък.Отидох до нея и я попитах:
-Здрасти.Искаш ли компания?-усмихнах се и я погледнах приятелски.

Брой мнения : 91 Join date : 01.05.2011

Мислите се въртяха в главата ми една по една.. Толкова бързо, че дори не можех да ги обмисля.. Изведнъж чух ясен и звънлив глас.. Вдигнах стреснато глава.. Не очаквах някой да бъде тук по това време.. Усмихнах се дружелюбно и направих място на камъка оглеждайки момичето.. Не беше особено висока, но пък това се компенсираше от идеално тяло.. Очите бяха сини.. Почти като моите.. Кожата бяла и някак призрачна.. Може би и тя боледуваше от нещо или пък просто имаше светъл тен..
- Седни до мен ако искаш.. - подканих я нетърпеливо все още усмихвайки се..
- Аз съм Бри.. - представих се и подадох ръката си..

Заглавие: Re: Гората Пон Май 02, 2011 4:00 pm

-Aз съм Ашли-казах усмихната подавайки ръката си.
Изглеждаше доста мило момиче.Тя се загледа в мен.
-Е,Бри какво правиш тук?Доста е тъмно.Не те ли е страх?-попитах заинтересувана.
Беше ми доста весело днес.Настаних се до нея и си запалих една цигара.
Беше доста красива.И двете имахме сини очи.

Брой мнения : 91 Join date : 01.05.2011

Не потръпнах при допира на студената й кожа.. Бях свикнала.. Моята често бе смразяващо студена.. Отново се усмихнах и се дръпнах настрана от цигарата.. Пушех понякога, но избягвах.. Щеше само да ми навреди предвид всички болести които имах.. Отново анализирах прекрасното лице на момичето пред мен.. Беше някак нечовешки красива..
- Не е толкова тъмно.. Може би когато слънцето залезе ще предпочета да съм на друго място.. - признах ухилено.. Въпреки неразумния си вид си имах на идея, че няма да е хубаво ако ме разкъсат животни.. Споменът за баща ми мигновено нахлу в главата ми, но вече се бях научила да го игнорирам.. Беше доста лесно след години тренировка..
- Ами ти.. ? Не се ли страхуваш ? - засмях се тихо..

Заглавие: Re: Гората Пон Май 02, 2011 4:13 pm

Погледнах я и веднага разбрах че нещо не е наред с нея.
-Не съм от плашливите-засмях се леко.-Обичам опасностите.
Дръпнах от цигарата си и се усмохнах.По това време можеше да се засечем с някой изгладнял вампир,но бяхме на друга територия.И затова бяхме в безопасност.
Твърдо протива бях нападението над хората.Това само помагаше на човешката раса да разбере за нас.Пък и повечето бяха толкова мърляви.Винаго оставяха следи след себе си.

Брой мнения : 91 Join date : 01.05.2011

Усмихнах се.. Честно казано би трябвало да се притеснява.. Беше толкова дребна и крехка.. Единствено токчетата й я правеха някак по-твърда.. Въпреки това и аз не бях кой знае колко по-висока.. Може би с няколко сантиметра, но нищо повече..
- От тук ли си ? -попитах с лека усмивка на лицето.. Изглеждаше добродушна въпреки цигарата която й придаваше вид на бунтарка.. Вдигнах поглед към гъстите клони на дърветата опитвайки се да видя все още чистото небе.. Беше трудно да видиш каквото й да било през тези клони.. Присвих несигурно очи.. Зрението ми мигновено се замъгли.. Очаквах да се избистри, да мога да погледна малко над листата, но не се получи..

Заглавие: Re: Гората Пон Май 02, 2011 4:24 pm

-Мда живея тук от много дълго време-засмях се.
Обичах да си се подигравам че съм вампир.Но имаше и дни в които съжалявах за това.Никога нямаше да бъда нормална пак,но такава ми беше съдбата.Нищо не можех да направя.
-А ти от кога си тук?-попитах усмихната.Изведнъж чух накакви хора да скачат в езерото.Само по тона на гласът им познах че има беше много забавно.Усмихнах се леко.

Брой мнения : 91 Join date : 01.05.2011

Може би тя щеше да ми покаже останалата част от града.. Или пък просто нямаше да й се занимава.. Понякога наистина бях доста досадна.. Особено след като започнех да задавам въпроси.. Погледнах я и забелязах как устните й се разкривяват в лека усмивка.. Не знаех на какво се усмихва.. Честно казано не исках и да знам..
- От няколко дни.. - отговорих простичко.. - Ако не съм сгрешила са три.. - продължих.. Наистина трябваше да спра да говоря за себе си.. Може би това бе един от основните ми проблеми..
- Предполагам като цяло градчето е свободно и някак спокойно, нали ? Изглежда приятно местенце.. - ухилих се и внимателно се отпуснах назад..

Заглавие: Re: Гората Пон Май 02, 2011 5:02 pm

-Ми може да се каже.Поне на мен не ми е направило такова голямо впечатление.-усмихнах се.Не исках да и казвам истина.Щях просто да я изплаша.Това си беше градче пълно с вампири и какви ли не други същества.Дано не попаднеше на някой с лоши намерения.
-А и момчетата са доста хубави.-засмях се.

Брой мнения : 91 Join date : 01.05.2011

Кимах при всяко нейно изречение.. когато спомена момчетата се засмях тихо заедно с нея.. Имах далеч по-важни проблеми от момчетата.. Не се интересувах от тях и едва ли щях.. Или поне не докато не се оправя ако изобщо имаше такъв шанс.. Астмата бе една от многото болести.. С нея се справях много по-лесно.. Беше чист късмет, че нямах рак или Спин..
- Хмм.. Май си ги пробвала всичките.. - пошегувах се.. Надявах се да не се обиди.. Не изглеждаше като лека жена..
- Разкажи ми за себе си.. - подканих я с цел да сменя темата..

Заглавие: Re: Гората Пон Май 02, 2011 5:18 pm

-Че ти как мислиш-засмях се.Въобще не се убидиш от въпроса и.
Тя ме помоли да разкажа за себе си.Усмивката се махна от лицето ми.
Не исках да си спомням за миналият ми живот.Беше ужасно.
-Ми не беше кой знае колко приятно.Може да се каже че това което ми се случило досега не е хубаво.-казах и се усмихнах.
-Ами ти?-попитах любопитна.

Брой мнения : 91 Join date : 01.05.2011

Искрено се зарадвах, че не се обиди от въпроса.. Това всъщност говореше добре за нея.. Беше привлекателна и знаеше как да използва това в своя полза.. Усмивката която разкрасяваше лицето й изчезна малко след въпроса ми.. Гладкото й лице застина на място като статуя.. Сега самото й излъчване всяваше страх .. Изглеждаше като жива статуя..
- Съжалявам, че попитах.. - промълвих тихо поставяйки ръката си на рамото й.. Тя попита за мен.. Аз не можех да й предоставя кой знае каква история..
- И моето минало не беше много приятно.. Най-лошото е, че се превръща в мое настояще и бъдеще.. - усмихнах се слабо и замълчах.. Тишината бе приятна, въпреки че гласчето й бе доста звънливо.. Като на камбанка..

Заглавие: Re: Гората Пон Май 02, 2011 5:36 pm

-Tи си добро момиче.-казах исе усмихнах.
Така и се оказа.В този град трудно се намираха такива хора.
-Искаш ли да отидем и да пийнем някъде кафе.Пък и ще ти покажа града.-усмихнах се радостно и зачаках отговорът и.
Допуших си цигарата и я загасих.По погледа и изглеждаше че цигареният дим не и понася.

Брой мнения : 91 Join date : 01.05.2011

Кимнах.. Наистина бях доста смирена.. Може би просто ми се налагаше, за да оцелея.. Болестите ми не бяха кой знае каква заплаха.. Бях свикнала с мисълта, че ще умра млада.. може би на двадесет или двадесет и пет.. Нямаше никакво значение.. Можех да го преживея.. Светът нямаше да се промени без мен..
- Супер.. Става.. - ухилих се и пъргаво станах от камъка подавайки й ръка.. Щеше да е забавно да пийнем по нещо.. Ашли бе разбрано момиче.. Харесваше ми характера й стила й.. Може би с нея щяхме да станем добри приятелки..

Killer Брой мнения : 76 Join date : 25.04.2011

Бях бясна на Елена. И щеше да си го получи в това бях сигурна,никой не може да се отнася така с мен,а това че тя си го позволява понеже си внушава че е велика още повече отежняваше положението й.
Ударих едно дърво с юмрук и се опрях на него,как смееше въобще?
Усетих присъствие,свръхестествено. Скръстих ръце като сърдито момиченце и започнах да се заоглеждам.

Reckless Брой мнения : 38 Join date : 27.05.2011

Високи борове. Мирис на гора. Приглушени шумове. Кълвене на кълвач. Плътна сянка. Боже, нищо чудно, че обожавах горите.
Краката ми, обути в кецове Vans стъпваха върху тревата. Времето беше сравнително хубаво, но въпреки всичко носех сива жилетка върху размъкнатия ми потник на Motley Crue. Завършекът на визията ми бяха черни дънки с фабрични дупки и очила Ray-Ban. Вървях бавно, без да бързам за никъде. В ръцете си държах телефона си и бях толкова погълната от него, че въобще не бях забелязала, че не съм сама. Естествено, успях да го осъзная след като се сблъсках с някого и телефонът изхвърча от ръцете ми.
- По дяволите, гледай къде ходиш! - сопнах се на човека в който се бях блъснала (оказа се момиче, горе-долу на моята възраст) и се наведох да си взема телефона.
- Съжалявам, наистина съжа... - започна да пелтечи момичето, но аз я прекъснах рязко.
- Спести си го.
Внимателно избърсах дисплея на телефона си и я стрелнах с гневен поглед. Добре де, в момента се държах като типична кучка, обаче телефона си беше доста скъп и още по-важното беше, че си го ценях и обичах, a пък и понякога чисто и просто си бях такава.

Заглавие: Re: Гората Съб Май 28, 2011 11:16 pm

Вървях си из гората и изведнъж в мен себлъсна някакво момиче.
-Вие сте тази която се блъснахте извинете се веднага.-Казах на момичето и след това я погледнах.
Може би се бях разлигавила но неми пукаше.

Reckless Брой мнения : 38 Join date : 27.05.2011

Отметнах бритона от очите си и изледах мацето с най-милия си поглед. Едва успях да сдържа силното си желание да я пратя по дяволите.
- Хей, не го приемай лично, но аз никога не се извинявам. - отвърнах с глас, звънлив като камбанка.
Заобиколих я и продължих пътя си, за нейно собствено добро. Изобщо не й трябваше да се захваща с мен, първо, защото имах син колан по карате, второ, защото дарбите ми никак не бяха безобидни. Най-малкото, имах толкова мощен щит, че никоя дарба не успяваше да ме засегне... Второ, не бива да се подценява силата на Внушението, чрез което можех да контролирам ума й доста лесно, и трето, можех за секунди да опожаря цялата гора. Обикновено мразех да прибягвам до насилие, но някои дни просто не съм в настроение за мирни преговори.

Заглавие: Re: Гората Съб Май 28, 2011 11:30 pm

Хмм добре тази игра е за двама.Започнах да пея своята моряшка песен която действаше на моряците но и жените изпадаха в транс.
Тя вече беше под мое влияние.
-Извини се.-Заповядах като продължавах да пея с все по-силни тонова и по-силни.
-Веднага.

Reckless Брой мнения : 38 Join date : 27.05.2011

Връхчетата на устните ми се извиха в иронична усмивка. Както вече казах, щита ми ме правеше недосегаема за чуждите дарби, по същия начин по който предпазваше моите от копиране.
- Виж, имаш страхотен глас, окей. Но няма да ти се получи, не и с мен. Нямах намерение да се блъскам в теб, и това е най-близкото до извинение нещо, което ще получиш от мен. Така че не си хаби прекрасното гласче.
Обърнах се с гръб и мислено подсилих щита си още повече. Беше непробиваем и това е. Срещала съм хора с много по-могъщи дарби, които не са могли да ми сторят абсолютно нищичко, и то без дори да подсилвам щита си. Беше ми малко гузно (гузно? О, не, чакай, забравих, че не ми дреме) задето я ядосвах просто така, а тя не можеше да ми стори нищичко, но просто трябваше да се откаже, или да си намери жертва, която не притежава нито една от моите дарби.

Заглавие: Re: Гората Съб Май 28, 2011 11:42 pm

Вдигнах ръце контрола на стихиите ми поволяваше да правя каквото искам.Изпратих една огормна огнена топка в въздуха и от него се изсипа силна светкавица с после заваля и дъжд.Добрече опашката ми растеше само ако цялата потъна в вода.Дигнах пара оголо нас.И залях момичето с една огромна вълна.След това стоварих върху нея една грамадна светкавица.

Reckless Брой мнения : 38 Join date : 27.05.2011

Дъжд, гръмотевици, дим. Трябваше да й призная, мацката знаеше как да направи шоу. Само че когато дима най-сетне се вдигна, я очакваше малка изненада.
По изражението й бих казала, че очакваше да види трупа ми или нещо такова. Както вече казах обаче, не беше уцелила жертвата. През няколкото секунди, в които димната завеса, предизвикана от гръмотевицата, беше изключително плътна, бях приела животинската си форма. И само няколкото секунди, в които тя още не бе осъзнала какво се е случило, ми бяха предостатъчни. С един дълъг скок я повалих на земята и внезапно цялата природна стихия спря, както и песента й. Светкавично приех човешката си форма, притиснах китките й към земята и прошепнах:
- Ти нямаш дарби.
Естествно, използвах внушението. Тялото й се отпусна беззащитно. Беше ми достатъчно само да не използва дарбите си, докато й говорех.
- Виж сега, няма абсолютно никакъв смисъл да се стига до бой, окей? Най-малкото, ще се унищожим взаимно, както и поне половин Мистик Фолс. Сега ще ти върна дарбите, но без да ги използваш срещу мен, става ли?
Тя кимна. Веднага прекъснах внушението и й подадох ръка да се изправи. Замалко да я изпусна, тъй като цялата бях мокра и ръцете ми се изплъзнаха от нейните, но в крайна сметка я удържах.
- И така, след целия този екшън, ще благоволиш ли да се представиш? - усмихнах се.

Заглавие: Re: Гората Нед Май 29, 2011 12:08 am

-Селена..и нека ти помогна.-Казах и вдигнах едната си ръка као докоснах дрехите и следсекунда тя беше като нова а посел се заех със себе си.
Погледнах я след това.
-Змаеш ли,че ако небеше твоя щит отдавна да себеше хвърлила през онази скала?-Попитах и се засмях.?--А това щеше да е голяма загуба е явно и двете сме силни...Примирие-Попитах и подадох ръката си

» Гората в Мистик Фолс
» Гората на вечното слънце.