Гората

- Аз лично от теб не искам нищо. Но е факт, че е така. Нищо не е безплатно. Трябва да заслужиш. - той се изправи рязко, изтупа пръстта и боровите иглички, които бяха полепнали по дънките и блузата му и след като вече беше чист и представителен добави:
- И какво те накара да си мислиш, че изобщо искам да те познавам....Катрин. - попита Екзавиер и направи няколко големи крачки към пътеката.
- За твое сведение, нямам никакво такова желание. - изрече вампира и си тръгна.

Погледнах го и казах:
- И какво къде удоволствието,ако си го заслужа?
Повдигнах вежда и допълних:
- По - лесно е да се вземе насила!
Подсмихнах се.
Той ме попита какво ме е накарало да си мисля,че иска да ме познава.Погледнах го,като леко наклоних главата си на една страна и казах:
- Искам да запомниш най - ужасния си кошмар!
Засмях се злобно и изчезнах в мрака.

Не знаех къде отивам или кога ще стигна. С всяка минута дъждът ставаше все по-силен и по-силен, а това ми харесваше изключително много. Накрая стигнах до някаква гора. Там беше тъмно, мрачно, тихо и зловещо. Усмихнах се доволно. Много обичах тези места. Бях се измокрила до кости но все пак, сега вече беше късно да се върна в къщи дори и да исках. Клекнах и докоснах земята, която беше съвсем мокра. Седнах под едно дърво и загледах силния дъжд.

Не ми се стоеше вкъщи,защото беше доста притискващо да гледаш как едри капки дъжд,падат от небето и бавно се стичат по прозорците.Бързо излязох навън,като мигновено стигнах до гората.Накапаха ме само една,две капки,защото малко забавих мигновеното тичане. В гората си беше доста тъмно, мрачно, тихо и зловещо,но аз обожавах такива места.Докато се разхождах забелязах едно русо момиче,което седеше под едно дърво.Застанах до дървото и казах:
- Здравей.
Усмихнах се с половин усмивка.

Изведнъж се приближи някакво момиче.
- Чакай, чакай. Ти сега Елена ли си, Алекс ли си или... Има и друга двойничка? - попитах объркано. Всички си приличаха толкова много. Не очаквах че в такъв малък град, като Мистик Фолс, има толкова много двойници. Огледах небето. Май дъждът нямаше да спре скоро.
- Поне времето е хубаво - казах след няколко минути мълчание. Бях се измокрила страшно много и май беше най добре да се преоблека.
- Аз ще си ходя. - казах и тръгнах към къщата.