Гората в Мистик Фолс

14 Януари 2011

Беше Петък реших да се разходя малко из гората...Бях избягала от последните два часа надявах сеАларик да няма нищо против.Нищо лично но този час буквално ме приспиваше...Отидох в гората и започнах да се разхождам.Беше тъмно а още по-тъмно,че бях втора смяна и нямаше как да дойда сутринта защото трябваше да уча за теста по Математика.Крачех безцелно из гората а не се виждаше почти нищо.

Бях излязал ,за да се нахраня,гората беше място,точно за това,особено по среднощ,но винаги имаше някоя заблудена душица,когота да утоли гладът ми ,а ако беше готина жена и другите ми нужди.Още преди да видя,я усетих,млада ,кръвта ѝ кипеше бурно,стрелнах се с невероятна скорост и се озовах пред нея.
- Здравей красавице -казах предизвикателно.

-Деймън...Здравей липсваше ми.-УСмихнах му семило и след това започнах дацелувам устните му жедно.
-Как е моето любимо момче?-Попитах и след това го пуснах.
-Попринцип не менаричаш така...Какво е станало?-Попитах и го погледнах сериозно наистина ставаше нещо.А аз не разбирах какво.

Очаквах,каква ли не реакция,да се уплаши,да ми се разкрещи,но не и това.Приех устните и с удоволствие и задържах дълго сладката целувка.Тъкмо когато щях,да я попитам,какви ги върши ,чух пак това име,значи все пак бях на прав път.Брат ми Деймън бе тук,злобна усмивка заигра на устата ми.Тя сигурно беше негова,планът назря,в главата ми,само трябваше да я прелъстя ,за да страда той.
- Не мога ли ,да кажа истината,на своето красиво момиче-Усмихнах се и отново я дръпнах за целувка,много ми харесаха топлите и устни притиснати до моите.Ако сега по някакъв начин ми кажеше и името си ,щеше да е върха.

Елена -казваше де Елена,какво хубаво име ,за една превъзходна жена.
- Да те забравя,но Елена-наблегнах на името ѝ.
- Ти не си жена,която лесно може да бъде забравена.-Ръцете им се разходиха свойски по тялото ѝ,както сигурно правеше Деймън,отново в мен избухна огромна наслада,да я прелъстя.Но тя реши да ме пита как съм.
- Страхотно,след като ти си тук-Казах и целунах шията ѝ,за миг усетих как зъбите ми се удължават,бях гладен,но ги прибрах,тя не беше за ядене,поне не такова.

Деймън,нима се хранеше,от нея ? От нежната ѝ кожа,не не можех да ѝ го причиня.
- Да,но не от теб любов моя,не искам да те наранявам-усмихнах и се,май че проработи.
- Друг вид глад е по-неотложен-казах много значително и ръцете ми обгърнаха тънката ѝ талия и я придърпаха по-близо,да мене.Отново я целунах,но почнах,да свалям дрехите ѝ исках я час по-скоро без абсолютно нищо.

Тя да не беше полудяла,нема наиситна го хранеше ? Що за долно същество бе брат ми,вече повече от всичко исках да го убия,да наранява едно толкова красиво цвете.
- Мила- успокой се
- Да права си не съм Деймън,аз съм неговият брат близнак.Не исках да те лъжа,но ти си толкова сладка,аз съм мъж,като ме целуна продължих,защото не издържах.Не ме мрази Елена,няма повече да те докосвам.-пуснах я,нямаше смисълповече да я държа,беше ме разкрила,макар,след няколко откраднати сладки целувки.

-Д..Деймън има един брат и това е Стефан.-Казах категорично и след това го погледнах вече ме хващаше страх но нямаше да го покажа.Колко двойника можеше да има на този свят?
-Мамка му аз те целунах...Моля те не казвай на Деймън ще ше намрази.-Казах и след това го погледнах сериозно.
Ако Деймън по някакъв начин рабереше за тази целувка щях да го убия.
-Как се казваш?-Попитах с леко присипнал глас.

- Да,това знае и той,но истината е,че аз съм негов брат близнак,иначе според теб,как толкова приличам на него ?-Елена остана озадачена.Искаше да не му казвам,а аз с удоволствие,исках да направя точно това.Но имаше нещо в това момиче и не можех да му причиня,това.Но се заклех,да го разбере и без да му го кажа аз.
- Добре обещавам-усмихнах ѝ се.
- Името ми е Дейв Хендсъм ,но можеш да ме наричаш Дейв,както всички.Нямам фамилията Салваторе,защото съм бил откъснат от семейството ми,още при раждането ми и за това братята ми ,не знаят за мен.Ще се радвам,ако ми помогнеш да ги намеря-погледнах я.Не исках,да я използвам,за целите си.Но трябваше да ги намеря,на всяка цена !

-Защо искаш да ги намериш Дейв?-Попитах и сеприближих към него но със една крачка.Погледнах го в очите,всичко в него беше до сущ като на Деймън.
-Всъщност защо са те отсранили от семейството ти?-Попитах беше толкова гадно да ет отделят от семейството ти .

Можех ли да ѝ се доверя ? Това се запитах,поглеждайки в топлите ѝ очи,в което цареше любопитство,е не можех да и кажа,цялата истина,но не исках и всичко казано да бъде лъжа.
- За да се запозная с тях-излъгах,наю-безцеремонно,бях го правил,до сега стотици пъти,но изведнъж усетих,че не е правилно.За това останалата част от историята ѝ я разказах,такава каквато беше.
- Още преди мама ,да ни роди...,това го знам,от една от прислужниците,когато след години,когато вече бях мъж,по случайност попаднах в родния си дом.... И било предсказано ,че едва ли не ,в утробата си носи дете,на самия дявол.И трябвало това дете да умре.Но понеже не знаели кое е детето,те просто се отървали от едното новородено момченце,като са се надявали,да са избрали правилното.Но същата прислужница,отказала да ме убие и ме отвела при едно бедно рибарско семейство.Те бяха мои родители ,само тях съм познавал през целият си живот.Успях да видя баща си ,но малко преди да умре ми поиска прошка,за дето са ме изоставили,така разбрах,за истинският си произход.-Пропуснах частта в която ,собственият му син,му е отнел живота.Като се е нахранил с кръвта му.
- Това е накратко историята ми Елена,а каква е твоята ?

-Съжалявам Дейв.-Казах и отидох до него и го прегърнах утешително.Но веднага след това се отдръпнах.Той ме попита за моята история.
-Родена съм в Мистик Фолс..родителите ми били средно богати и съм получавала каквото искам.Бях много щастлива но един ден преди две години майка ми и баща ми загинаха в катастрофа а аз бях в колата.Тогава Стефан ме спаси и ако небеше той сега нямаше да съм тук.Имам една двойничка казва сеКАтрин или по-точно аз съм нейна.-Не знаех какво повече да кажа но в момента при спомена за мама и татко сълзи напълниха очите ми.

Приех прегръдката ,макар,че не исках,да ме съжалява.Тя ми разказа своята,значи все пак едно от братчетата ми,е направило добро дело.Жалко ,че това не го оневиняваше в моите очи.Катрин ,бях чувал,за нея,когато търсих братятя си ,знаех,че тя ги е превърнала,но не я познавах лично.Значи беше двойничка на Елена.Определено трябваше да се запозная с нея.Когато тя се натъжи,аз я прегърнах,като я притиснах до гърдите си.
- Поплачи си ще ти олекне-казах нежно и загалих,косите ѝ.

-Благодаря...но не искам да ме съжаляваш.-КАзах и след това го погледнах в очите.Беше толкова добър с мен дори и следцелувката сякаш не я помнеше.
-Ако искаш може да се поразходим и да се нахраниш?-Попитах и след това отново положих глава на гърдите му.
-Много си мил Дейв.

- Не се тревожи,за мен,мога да се нахраня и по-късно,те беше мила с мен,макар,че те излъгах и се възползвах,от твоите целувки.Впрочем,нещо за което не съжалявам,но един въпрос ме мъчи.
- Би ли ,ме целунала,като знаеш,че не съм Деймън ?-погледнах я леко предизвикателно,сините ми очи,се бяха фокусирали на нейните и с поглед я изпивах.

-Да-Казах ясно и след това продължих:-Ти си толкова мил а Деймън е някак далечен от мен и мисля,че не се познаваме много добре въпреки,че го познавам от отдавна.
-Ако искаш мога да си тръгна.-Казах и го погледнах с усмивка на лице от отдавна не се бях усмихвала.След смърта на родителитеми.БЕз да очаквам сълзи започнах да капят от очите ми.

Потвърждението и само ми даде сили,но целувката ми беше съвсем лека ,колкото да спре сълзите ѝ.Нея натиснах грубо,макар,че можех и знаех,че тя ще се дърпа,само в началото.Бях живял векове и всяка нощ ,бях използвал,за да изуча изкуството на любовта,да дадеш,не само за вземеш и после дълго,жената да не може да те забрави,бях повече от добър в това,а тя толкова невинна,беше нужно малко за да е моя.Но някак си още не можех исках и тя да го пожелае,без да я насилвам.
- Не си тръгвай,остани с мене,поплачи си,излей цялта си мъка,цялата нощ ще те слушам и успокоявам-Придърпах я нежно отново в прегръдките си,карайки я да се чувства защитена.

- Радвам се,че ти помогнах-загледах се в нея,в очите ѝ имаше нещо,което ме привличаше неудържимо,доближих се,но не я целунах,макар,че тя издайнически подаде устни напред,хареса ми тази реакция.
- Разкажи ми за Деймън и Стефан-не знаех защо поисках точно това,но беше съвсем в реда на нещата,да искам да науча какви са ,а и харесвах гласът ѝ.

Информацията,която ми каза,хич не беше ни най-малко задоволителна,но какво очаквах,да ми разкаже цялата им автобиография.Деймън я беше отнел от брат си и сега бях на път,да сторя,същото ,но кой би ме винил.Тази красавица,бавно но сигурно,ми влизаше под кожата.И усещах,че не беше обикновено плътско привличане,да желаех я ,но имаше и нещо повече.
- Значи ,си била със Стефан,после с Деймън ,аз ли съм наред ?-засмях се