Частния самолет на Деймън Салваторе

- Моля, те. Пусни ме! - обърнах се към Мария. - Не разбираш... обичам я. Знам че я нараних... но трябва да я открия. Трябва.
Погледнах Мария молещо.
- Разбери ме! Моля те! - видях очите й да омекват. - Обещавам, ти! Ще съм ти роб цял ден. Който пожелаеш! Само ме пусни днес. Сега. Налага се. Трябва да й обясня. - след тези думи, усетих как стискащата ме, ръка се отпусна. Видях, колко е тъжна. Съжалих я. Но всички между нас беше свършило. Просто не бяхме един за друг. Наистина, имаше привличане... любов... но всичко бе свършило. Тя ми изневери... но аз бях ли по-различен. Аз иневерих на единствената ми любов. На Елена...
Затичах се навън. Хвърлих последен поглед към разтроения сукубус, в стаята ми и забелязах, че тя още е гола.
- Отиди в стаята, в която спеше Елена, там може би ще намериш дрехи. - казах накрая и й се усмихнах. Изхвърчах от самолета и веднага се зачудих на къде е тръгнала Елена. Надуших следата й. Беше тръгнала към водопадите.

» Деймън Салваторе
» Имението Салваторе
» Старата къща на семейство Салваторе