Усамотеното езеро в Мистик Фолс

Усамотеното езеро преди 1 месец когато Каролайн става вампир и се запознава със Спенсър.

Не знаех как е станало но знаех, че вече съм едно от онези ужасни същества който семейството ми опитва да унищожи от векове - вампир. Още не бях яла след като се превърнах. Стигнах до едно усамотено езеро в Мистик Фолс и седнах под едно дърво. До колкото знаех, слънцето може да изгори вампирите и единственото което ме спаси беше че валеше силно. После си спомних че Бони ми беше дала един пръстен предпазващ от слънцето за всеки случай. Бях много гладна исках да изпия кръвта на всичко живо около мен. Изведнъж видях на едно дърво една катерица. Хванах я с голяма лекота и изпих вкусната кръв. После изтрих кръвта от устата си и седнах пак под дървото.

Разхождах се в влажната гора. Обожавах дъжда. Минаваха часове а аз все вървях безцелно без да спирам. След малко се озовах на някакво езеро. Видях там някакво момиче да стои по едно дърво. Усетих че е вампир и се приближих. Явно беше начинаеща.
-Хей .. коя си ти?-попитах докато вървях към нея.

До мен се приближи някакво момиче. Усетих нещо много странно в нея че е различна но все още бях начинаеща и не знаех какво означава всичко това.
- Каролайн Форбс - казах студено. След като се превърнах във вампир сякаш се бях променила, бях станала безчувствена.
- Усещам че си... Различна - погледнах я със същия студен и безчувствен поглед.

Момичето не беше на себеси. Отговори на въпроса ми със студен тон сякаш всеки момент ще ме удуши. Но ще и е малко трудно.
-Ъм ти си начинаещ вампир?-попитах въпреки че знаех отговора.-Да различна съм, защото съм от древните...ако знаеш какво означава това.-погледнах я в очите изглеждаше невинна и уплашена сигурно не е искала превръщането си.
-Кой те е превърнал във вампир?-попитах я и седнах до нея.

- Едно... Момиче - казах със същия тон.
- Значи и ти си вампир - погледнах я презрително и станах. Сега точно ми се искаше да причиня болка на някого, исках да страда. Единствения човек тоест вампир, беше момичето. Хванах я за гушата и я вдигнах във вятъра. Очите ми почервеняха и острите ми зъби се показаха. Бях по силна от очакванията си. Сякаш за няколко минути бях станала истински звяр. Хвърлих я чак на другия край на езерото. После станах отново нормална и осъзнах какво бях направила. След секунди бях до момичето което беше на земята.
- Пропуснах да кажа че съм от тъмните същества - усмихнах се злобно. Определено вече не бях онова сладко и невинно момиченце което бях преди.

Не бях закусила днес и не бях толкова силна. Момичето ме хвана за гушата и ме хвърли на няколко метра. Върнах се бързо към нея с един кол в ръката си.
-Внимавай..играеш си с неподходящия човек. Ако още веднъж любезността ми премине към убиването ми ще свършиш с кол в сърцето.-бутнах я и тя падна на земята.-По стара съм от теб не забравяй.-усмихнах се чаровно и седнах отново под дървото.
-Така сега успокой топката и ми кажи нещо повече за себеси.-говорех сякаш нищо не е станало. Не исках да я нараня по простата причина че може да познава майками. Не бях виждала майкаси от толкова много време ...имах възможност да я срещна някъде.

- Няма да мине с този номер. Ти нямаш смелостта да ме убиеш нали така? - използвах дарбата си. Тя кимна все едно искаше да каже "Да". Трябваше някой ден да се срещна с момичето което ме превърна за да и благодаря. Всъщност да си вампир не е толкова зле. На близо мина едно момче което се приближи до нас и ни поздрави. Приближих се до него и прокарах пръсти нежно през врата му. След няколко минути забих зъби в него и му източих кръвта. Хвърлих трупа далеч от тук и след като си изтрих кръвта по мен се приближих пак към момичето.
- За какво говорехме? - я попитах все едно нищо не е станало но със същия студен и безчувствен тон.

Каролайн се опита да ми въздейства...явно не беше на "ти" с вампирите. Когато кимнах за да тя се усмихна доволно а аз развалих усмивката и със смеха си.
-хаха Наистина ли мислеше че можеш да въздействаш на древен...Леле миличка вземи да се поразровиш за историята на вампирите.-смехът ми продължи докато говорех.
След малко някакво момче мина през нас а тя го уби.
-Ами поне с храненто си се запознала.-засмях се. Гледах я и се смеех все едно че е малко момиченце което е сбъркало но се прави на какичка.

Хванах я за блузата и пак я вдигнах във въздуха.
- Никой, чуй ме никой не може да ми се подиграва - казах с дяволски поглед. Тя веднага спря да се смее и прие сериозно изражение. Исках да изпробвам силата си и тъй като тя беше древна нямаше да я нараня много. Вдигнах най тежкото и голямо дърво което намерих и го хвърлих върху нея. От крака и потече червената и толкова вкусна кръв. Въздържах се да не пия от нея.

Засмях се при думите и, но после спрях. Стига и толкова подигравки за днес.
-Оо така ли..защото аз мислех че ти сама се подиграваш със себеси?-отново избухнах в смях. Когато хвърли онова дърво по мене се ядосах. Подпестих го отидох до нея и я хванах за гушата. С лекота я блъснах и тя се удари в едно дърво. Приближих се до Каролайн и казах:
-Внимавай миличка. Както одеве ти казах по-силна съм от тебе и с такава лекота мога да ти изтръгна сърцето че нищо няма да усетиш.-казах и се засмях за пореден път.

- Ооо колко ме е страх! Направо тръпки ме побиват - казах иронично и не издържах. Започнах да се смея силно. Беше толкова смешна в опитите си да ме уплаши че... Винаги съм мразела хората опитващи се да ми набият в главата че са по-силни, по-умни от мен и т.н.
- Никога не ме е било страх от вампирите. И ако искаше да ми "изтръгнеш" сърцето до сега да си го направила сигурно има някаква причина за да съм още жива нали? - погледнах я и продължих да се смея дори и по-силно от преди.

-Оо нямаш проблеми както кажеш щом досега не съм го направила не значи че е късно. Само кажи как искаш да умреш бавно и мъчително или бързо без болка.-засмях се.
Писна ми вече не ми беше до кавги.
-Оф правим се на много можещи. Писна ми да се караме хайде да се запознаем официялно а не с ритници.-усмихнах се.
-Аз съм Спенсър на 17 човешки и 2000 вампиирски, но ти вече знаеш.-замсях се леко.-Амии какво друго ... не се сещам. Давай сега си ти?!

- За теб Каролайн - престорена усмивка се появи на лицето ми.
- Не е нужно да ми казваш фамилии, години и там каквото ми каза. Не обичам подробностите.- Започнах да се разхождам край езерото докато не настъпих нещо. Беше голям, дървен кол.
- Какъв хубав, смъртоносен кол нали? - хванах кола и го хвърлих на километри от тук.
- Колкото и да си силна кола може да те убие. Е, аз го хвърлих за да ти докажа че не искам никой да умира. Но ако предпочиташ да го взема пак добре аз нямам нищо напротив. Макар че би ми направила голяма услуга ако ми кажеш какво по дяволите искаш да знаеш от мен. Защото усещам че искаш да знаеш нещо. - с огромна лекота се качих на върха на едно дърво и зачаках да отговори на въпроса ми.

Колът наистина беше остър , но само с него ще и бъде трудно да ме убие.
-Аз нищо не искам от тебе. Посто се разхождах и попаднах на тебе след което ти започна да ме нападаш. Ти си в основата на насилието днес.-гледах я с погледа който една майка дава съвети на дъщеря си. Но аз не и давах съвети просто исках да бъдем приятелки...защото си нямам никого. Само Пемфредо която не бях я виждала от много време.
-Защо искаш да ме нараниш?-продължих със сериозния тон.

- Защо ли... Ами защото така се забавлявам. Харесва ми да гледам как другите около мен страдат. Обичам да наранявам, да убивам. - телепортирах се зад нея и продължих:
- Как не си го разбрала до сега?И не само днес. Всеки ден става по 1 убийство и познай кой е виновен - започнах да се смея силно като гледах изражението и.Гледаше ме сякаш е майка ми.
- И какво сега ще ме накажеш ли? - телепортирах се на върха на едно дърво смеейки се още по-силно от преди.

-Така ли се забавляваш?! Добре ще играем по твоя начин...
Взех един дървен кол и го забих в корема и. От там потече кръв.
-Така харесва ли ти? -попитах злобно и извадих кола. След това го забих в ръката и, после в крака и и казах.
-Неможе само другите да страдат...трябва и виновника да получи своето наказание.

Започнах да се смея пак. След по-малко и от минута раните заздравяха.
- Учудваш ме... Уж си древна пък един кол не можеш да забиеш като хората - казах през смеха си. Взех кола от ръцете и, и го забих дълбоко в корема и. Тя викна от болка и този път не се преструваше. Оставих кола в нея няколко минути и после го извадих. Усмихнах се доволно като видях колко трудно стана отново и колко трудно се възстанови.
- Така май е по-добре.

Когато заби кола в корема ми заболя наистина много.
-Да може да боли ,но все някога ще спре.-казах през гневен тон.
Наблизо имаше една катерица..хванах я убих я и я хвърлих близо до едно дърво Каролайн тръгна след нея а аз изчезнах като оставих бележка на която пишеше ... "Довиждане уличнице. Пак ще се срещнем и този път няма да бъда толкова любезна!...от .С."

Бях предоволна. Знаех си че ще си тръгне накрая. Когато прочетох бележката за малко да получа инфаркт от смях. Тази наистина не беше наред. След като спрях да се смея, което не беше толкова лесно, потичах малко из гората и после се телепортирах в къщата си.