Стария Кладенец

Денят бе сравнително хубав за разходки.. Времето беше слънчево, но скоро започваше да се свечерява.. Тихият ветрец сякаш подсказваше за това.. Бавно вървях през по-оредялата част на гората.. Чувствах се някак на по-безопасно.. Тъмнината не ми харесваше.. Беше страшно и потискащо.. Зрението ми забеляза нещо.. Може би голям кладенец.. Не можех да определя с точност.. Тръгнах с по-забързани крачи докато не видях бледа жена.. Косите й бяха къдрави и тъмни.. Очите черни или по-скоро тъмно кафяви.. Имаше същите ослепителни черти като на Ашли.. Приближих се до нея..
- Здрасти.. - ухилих се..

Усмихнах се и бавно подадох ръката си.. Ново приятелство нямаше да ми навреди.. Или поне така се надявах.. В този град определено имах нужда от приятели.. Всички изглеждаха дружелюбни, но какви бяха намеренията им всъщност !? ..
- Аз съм Бри.. - представих се.. Все още държаха ръката си в очакване да стисна нейната и може би поне да се представи.. Огледах тялото й.. Не беше кой знае колко по-висока от мен и въпреки това имаше невероятна фигура.. Една част от съзнанието ми забеляза бутилката на земята.. Сведох поглед надолу.. До колкото виждах беше уиски.. Повдигнах леко вежда..

Тя пое ръката ми.. Ледена, но някак приятна на допир.. Усмихнах се и побързах да я пусна преди да е станало неловко.. Тя забеляза погледа ми.. Видя, че гледам бутилката.. Попита ме дали искам, а аз само поклатих глава в знак на отрицание.. Не биваше да прекалявам с алкохола.. Нямаше да ми се отрази добре..
- Не, благодаря.. - отговорих учтиво макар и вече да ми беше писнало от това мило държание.. Не мислех злото на никой, не исках да се държа с някой лошо, но едва ли щеше да навреди ако просто не бях толкова учтива..
- Какво правиш тук ? - попитах тихо..

Тя светна с фенера и повдигна рамене.. Гледаше в кладенеца.. Какво би правил някой като нея в кладенец ? Замислих се за момент.. Отне ми повече време от колкото предполагах.. Вариантите бяха много.. Беше изпуснала нещо, търсеше, искаше да разгледа или какво ли още не .. Надникнах внимателно над кладенеца..
- Какво има вътре ? -попитах заинтригувано.. Любопитството ми определено започваше да се засилва и то прекалено лесно.. Не исках да ставам натрапчива, но не можех да разбера какво точно би я накарало да влезе вътре..

Тя спомена, че вътре е нещо нейно.. Погледнах я объркано.. исках нещо по-точно, но нямаше да нахалствам.. Тя отново светна с фенерчето и бавно се спусна надолу.. Чаках известно време докато слезе.. Изведнъж се чу пронизителен писък.. Зениците ми се разшириха.. Не бях сигурна какво се случва.. Надвесих се над кладенеца.. Не се виждаше нищо.. Беше прекалено тъмно.. Загрижено прехапах долната си устна и поклатих леко ръката си.. Съвсем скоро Катрин се показа от кладенеца..
- Какво стана вътре ? Добре ли си ? - попитах загрижено и бавно започнах да оглеждам тялото й..

Тя изглеждаше убедена.. Не пожела да сподели, което никак не ме учуди.. Огледах я отново.. Всяка една част от тялото й.. Погледнах ръката й и се вцепених на място инстинктивно отстъпих крачка назад.. Цялата беше обгорена.. Белега си личеше и то доста.. изпъкваше на нежната й кожа.. Личеше си обаче, че постепенно зараства за доста бързо време..
- Какво се е случило ? - попитах объркано .. Нали долу нямаше нищо, защо тогава цялата й ръка беше обгорена.. Не беше така преди да влезе вътре..

Погледнах лицето й.. То се промени.. Толкова бързо, че едва осъзнах какво се случва.. Обмислях всяко свое движение.. Не можех да повярвам, че се случва.. Изглеждаше точно като чудовище и само за миг.. Дишането ми се участи.. усетих забързания си пулс.. Кръвта навлезе в главата ми.. Не знаех какво се случва.. Тези зъби.. Така бели и дълги.. Точно като на.. като на вампир.. Погледнах я ококорено.. Едва сдържах писъка от устните си..
- Какво си ти по дяволите ? - попитах с треперещ глас..

Гледах я неразбиращо.. Не можех да повярвам, че това се случва.. Не можех да повярвам, че съществуваха или пък просто това бе най-обикновена шега.. Тя обаче каза и още нещо..
- Мамка му.. - изругах тихо като шепот.. Не можех да повярвам, че съществуваха.. не можех да повярвам, че всичко, което отричах толкова време бе реалност.. Тогава защо изобщо се борех.. Защо исках да живея като всеки момент можех да бъда убита.. Стиснах здраво зъби и мълчаливо се втренчих в Катрин..
- На колко си ? - попитах колкото се може по-ледено.. Гласът ми все още трепваше от време на време..

Кимнах напрегнато и отстъпих още една крачка назад.. Погледнах я многозначително.. Наистина беше важно да знам дали изобщо ще си направи труда да ме предупреди преди да ме убие.. Можех да се закълна, че сънувах ако всичко не изглеждаше толкова реално.. Ако не знаех, че е самата истина.. Нервно потупах десния си крак..
- Ясно.. - измънках задъхано.. Усетих силен спазъм в стомаха си.. Болката бе неописуема.. Сякаш бях премазана от автобус.. Изпищях безпомощно и се сгърчих на земята от болка.. Стиснах зъби, но бе прекалено късно.. Вече усетих кръвта в устата си.. Опитах се да си поема въздух, но червената лепкава течност се стече по брадичката ми.. От носа ми също закапа малко кръв.. Не можех да помръдна.. Нямах силата.. Можех да си представя далеч по-ужасяващи болки, но тази беше нещо с което трябваше да живея вечно..

Тя измърмори нещо.. Не можех да я чуя.. Не можех да видя и какво прави.. Стиснах здраво зъби и се опитах да не се мятам.. Досега трябваше да съм свикнала с тази болка.. Изпитвах я още от хлапе не разбирах защо изобщо се гърчех.. Нямаше да помогне и го знаех.. Катрин се приближи и започна да говори.. Не знаех какво се случва.. Спомените ми сякаш блокираха.. Единствено болката ме караше съм в реалността.. Повторих думите й несъзнателно.. Не знаех какво се случва.. Няколко минути по-късно болката изчезна.. Беше ме страх да се изправя.. Можеше да ме заболи отново.. Предпазливо опънах тялото си, което до преди малко бе свито на кълбо.. Изправих се бавно и предпазливо.. Изтрих кръвта от устните ми.. Погледнах Катрин и се усмихнах..
- Съжалявам за това.. Случва се често.. - обясних тихичко макар и да не ми изглеждаше объркана..

Кимнах лекичко.. Де да беше едно нещо.. Бяха поне стотици.. Усмихнах се едва доловимо..
- Да.. Няколко болести.. Три или четири.. Не знам как все още съм жива.. - ухилих се и бавно се приближих към нея недоверчиво протягайки ръка към бутилката.. Размърдах пръсти, за да ми подаде бутилката..
- Не съм заразна.. - обясних, но стъкленото шише вече бе в ръцете ми.. Отпих голяма глътка, .. Течността бавно прогори езика ми, а след това и гърлото ми.. Усмихнах се леко и върнах бутилката..
- От кога си тук ? - попитах..

Тя върна въпроса ми.. Усмихнах се леко въпреки, че не ми беше до усмивки.. Присвих едва забележимо очи и отново се втренчих в нея с празен поглед..
- От няколко дни.. Три или четири.. - обясних простичко.. Беше започнало да става неловко.. Стояхме тук вече повече от няколко часа, а аз не помнех половината разговор.. Тихият ветрец бавно погали лицето ми .. Опитваше се да ми подскаже , че е вечер.. Погледнах небето.. Цялото бе осеяно с хиляди звезди..
- Защо реши да дойдеш в този град ? - попитах също толкова простичък.. Не знаех откъде идва цялото ми любопитство.. Поне успявах да поддържам някакъв разговор..