Тлеещ огън

Телефонът ми иззвъня,събудих се макар да не
ми се искаше.Взех и бърз душ,облякох къси панталонки и един потник.По едно
време видях съобщение на телефона си което гласеше „Бързо ела в
болницата!!! От:Джес”.Без да закуся изхвърчах от къщи и се запътих към болницата.Влязох вътре и видях всичките си приятели на куп.
-Хей,какво става,кой е в болницата,защо сте разтревожени,какво става...?-ръцете ми започнаха да треперят.Само един липсваше Лукас,най-най-добриятми приятел и настояще
гадже.Дали нещо му се бе случило?!
-Лизи,по-добре да седнеш имам да ти казвам лоши новини?-след като Джес ми каза тези думи разбрах,че се е случило нещо с Лукас.-Лукас претърпя тежка катастрофа сега е в спешното.Но Лизи
искам да знаеш,че сме с теб каквото й да се случи.-тя ме прегърна,а от очите ми започнаха да се стичат сълзи.
-Чакай,как така каквото й да се случи?-тези думи ме наведоха да мисля,че може да се случи най-лошото.Джес ме погледна с насълзени очи.
-Казаха,че е тежко ранен и ще е чудо, ако оживее.-в този мик от операционната излязоха лекарите и аз за миг съзрях,лицето на моят любим.
-Докторе,къде го карате?-попитах аз обляна в сълзи.-Той мина успешно операцията,но сега трябва да почакаме 48 часа за да сме сигурни,че е извън опастност.-След тези думи са натъжих още повече.И видях как братът на Люк идваше към мен разбрал от Джес всичко.Прегърнах ме се и той притеснено ме попита къде е брат му.
-Спокойно,сега излезе от операция,докторът каза,че ще чакаме 48 часа за да са сигурни,че е вън от опастност.Хей ела да попитаме дали може да влезем да го видим.-хванах го за ръката и отидохме да попитаме.Казаха,че може да влезем заедно,но набързо.Облякохме
специални дрехи и влязох ме при него.
Първо Раян се приближи към него и започна да говори като по бузите му се стичаха сълзи.После се приближих и заплаках.Седнах
на един стол,хванах ръката му и започнах да му говоря да не се предава и да се бори.Да се бори и отново да е сред нас.Времето ни свърши и с мъка се разделихме с Лукас.Вечерта се прибрах за 10 минути и телефонът ми звънна.
-Лизи,ела тук веднага,случи
се нещо ужасно.-чувах треперещият глас на Раян.Излязох от къщи тичайки с всичка сила.Молех се той да е жив,молех се и плачех...Пристигнах там и Раян ме посрещна на вратата.
-Какво стана,кажи ми,че е добре моля те!-заплаках аз и го прегрнах.Той ме заведе вътре и ми каза:
-Лизи.....съжелявам,Лукас....той....той умря.-след което от очите му тръгнаха сълзи.
-Не,кажи ми,че е шега.Моля те кажи,че ме лъжеш.-паднах на земята и започнах да плача.Та аз бях влюбена в него от 5 клас. И точно когато най-после бях с него,той ме остави.След погребението,се затворих в къщи и неизлизах.Дори не отидох на абитуриентският
си бал.Не отговарях на обажданията на приятелите си само Раян имаше връзка с мен.Преместих се да живея в малка къща в Сиатъл.Далеч,от всичката тази болка.Никой не знаеше къде съм.Майка ми и баща ми се разведоха след като заминах.И така изгубих връзката си със Солт Лейк Сити.Градът в който преживях
най-хубавите и най-тъжните и преживявания.

Година по-късно:
Звъннах на Раян за да му кажа да занесе цветя
на гроба на Лукас,защото не исках да се връщам там.Там където умря любимият...
Учех в местният университет.С специалност „История на искуствата”.Родителите ми, ми изпращаха пари но аз бях решила да си купя голяма къща и ги пазех.Работех и в бар.Плащаха ми добре в
бара,което ми помагаше да се издържам.Вечер работех,а сутрин ходих на лекции.Когато беше петък и понякога събота,работех до по късно,но това не ми пречеше.
Едно момче от университета ме
тормозеше.Преследваше ме и ми се натискаше.А след смъртта на Люк реших,че няма да обичам друг.Не исках да ме нараняват отново.Сещах се какво претърпях за да съм заедно с Лукас,нямаше да позволя да се повтори.Затова издигнах непробиваема стена между мен и мъжете.
Беше петък и щях да стоя до късно.За това
облякох една рокля дълга до малко над коленете.Взех си чантата и отпраших.Бара беше на около 25-30 минути път пеша.Вървях спокойно и реших да се разходя, а не да взимам колата една разходка щеше да ми се отрази добре.Когато наближих видях
как Алекс проверяваше личните карти на 3 момичета.Алекс беше охраната висок около 1,90-95см.Много дружелюбен,макар външният му вид да не показваше това.Работех в бара от както се преместих.Поздравих Алекс и влязох.Нямаше много хора.Отидох
зад бара,поздравих шефа и той отпраши.Имаше нова приятелка и само ме чакаше да дойда и излиташе като самолет.Минаха няколко клиента и аз седнах на стола зад бара докато чаках още клиенти.По едно време забелязах да влиза едно момче,което ми беше много познато.Веднага ми светна,че това е Алън който ме преследваше.Беше като лепка.
-Здравей,Елизабет..как я караш?-попита ме като
си мислеше,че ми пука от това,че ми обръща внимание.Като се имаше впредвид,че беше най-желаното момче в университета.
-Алън,казвай какво искаш и изчезвай не ми е до теб сега.-той си взе бирата и изчезна в тълпата.Отидох да почистя една маса, която се беше освободила.Когато се върнах на бара стоеше момче облечено с черна риза,джинси и спорни обувки.Забелязах,че има добре оформено тяло.Но какво ми ставаше,мина едва година от смъртта на Люк и аз вече заглеждах мъжете.
-Добър вечер!Какво ще
желаете?-попитах аз и се усмихнах мило.
-Искам една бира Beck’s,Елизабет.-учудих
се от къде знае името ми и се сетих,че нося табелка с името ми.
-Заповядай,е ти вече знаеш името ми.Как е твоето?-попитах го мило,но той се държа дост грубо.
-Името ми е Джейкъб.И не ме разпитвай повече,разбра ли!-леко повиши тона той след което допи бирата си и изчезна като ми остави бакшиш.Това продължи 2 седмици.Той се държеше много грубо,но се стараех да не обръщам внимание на държанието му.
Отново беше петък и щях да стоя до късно.За миг погледнах към вратата и съзрях Джейкъб да влизя с още 3 момчета.Те седнаха
на една маса аз отидох да взема поръчката но ми казаха,че не са решили все още.След малко видях Джейк да се приближава.
-Хей,Лизи,нали може да ти викам така?-кимнах в отговор на съгласие.-А искаме 4 бири Beck’s.И съжелявам за държанието ми тези две седмици,бях леко нервен.Би ли излязла с мен на среща?-след
тези думи се стъписах,та той едва ме познаваше както аз него,но се сетих,че Лукас би ми казал да се съглася.Нещо в това момче много ми напомняше на Люк.
-С удоволствие,но има едно
условие да се забавляваме.-засмяхме се и двамата той взе бирите и се върна при приятели те си.А аз усетих как се изцервих.Беше около 1:30-2:00 почти всички се прибраха дори приятелите на Джейк.Само той остана и ми помогна с почистването,което беше показателно,че е кавалер.После ми предложи да ме закара до вкъщи,малко помисли и се съгласих.Качихме се в колата и потеглихме.
-Е,Джейк,на колко си години и с какво се занимаваш?-попитах аз закачливо.
-Ами,на 23години съм и за сега не се занимавам с нищо.А ти,Лизи?-усмихна се той.
-Ами,аз съм на 20години работя в бар както разбра и следвам „История на искуствата” в университета.-когато пристигнахме той ми отвори вратата и ме попита.
-Сама ли живееш?-аз го изгледах въпросително.
-Ами да.-усмихнах се и тръгнах към вратата.Чувах стъпките му след мойте.Отключих,той изрече името ми обърнах се и....той ме целуна по бузата.
-Хайде,лека нощ.-и изчака да затворя вратата и да чуе, че заключвам след което чух как мотора на колата изръмжа и отпраши в неизвестна посока.Качих се горе взех си една вана и се замислих
не се бях чувствала така от 1 година.Краката ми едва ме държаха.Усещах как сърцето ми се отваря за да дам шанс на Джейк.Какво ли щеше да се случи,дали щях да имам още една важна за мен връзка?.Тези въпроси изплуваха в главата ми.
Беше събота.Станах към 8:45-9:00 облякох се закусих и чух как кола спира пред къщата.След малко се чу и тропане.Отворих вратата и трябваше да надигна главата си ,защото мъжът който стоеше на нея беше около 1,90-1,97см.Сравнение с мойте 1,72 си беше гигант,когато го фокосирах видях,че това е Джейк и го поканих да влезе.
-Добро утро,какво правиш тук?-попитах аз с недоумение.
-Ами,дойдох да те взема имаме среща,а и довечера не си на работа.-ухили се той и седна на едни от столовете в кухнята.
-Моля,как така?-погледнах го като безмозъчно-И къде ще ходим?-той започна да се смее
-Ами говорих с шефа ти и той ти позволи.Второ изненада е и може да си облечеш:къси гащи,потник и маратонки.-отново се ухили.Аз изтичах горе оправих се и се върнах долу.
-Уау,изглеждаш много....-все едно търсеше точните думи-..секси.-усмихна се дяволито аз го побутнах и тръгнах
ме към тайнственото място.Колата му беше невероятна BMW x6.Страхотна кола.По пътя се срещнахме с още една двойка.Явно бяха приятели на Джейк.
Получих съобщение от Раян:
„Здравей как си?Как я караш?И да не забравя това е
номера на Джеси иска да се чуете.”
Докато се возех се чудех къде
отиваме.Джейк ме погледна и се усмихна.
-Е,стигнах ме.-той наби спирачките и се озовахме на някаква полянка с тук-там групи дръвчета и храстчета.-Е харесва ли ти първо сме на пикник,а после имам изненада за теб.
-О,боже това е страхотно място.Много ми харесва.-След около 5 минути пристигна и другата двойка.-Е Джейк не мислиш ли,че трябва да ни запознаеш.-побутнах го аз и той се ухили глуповато.
-Това е един от най-добрите ми приятели Браян и приятелката му Никол,Ники.-усмихнах се леко и подадох ръката си.
-Приятно ми е Елизабет,Лизи,Лиз.Както ви идва от вътре.-всички се засмяхме и се запътихме към едно местенце което беше като малко хълмче.отгоре имаше беседка.Настанихме се и с Ники започнах ме да
слагаме храната.Беше към 18:30 когато си тръгнахме.Почти цял ден прекарахме там но беше забавно.Гонихме се като малки деца.Когато стигнахме Джейк ме остави у дома и ми каза,че имам половин час да се оправя.Аз изтичах вътре.Влязох и си взех бърз душ.Срязах русата си дълга до кръста коса.Облякох една вечерна рокля и зачаках Джейкъб да се появи.След около 10 минути се звънна на вратата.Излязох и пред мен стоеше мъж в черна риза и черни дънки.С
черни спортни обувки.Веднага познах,че това е той.Качих ме се на колата и след 15 минути бяхме пред един от най-хубавите ресторанти.Седнахме на масата запазена за нас.Атмосферата беше романтична поръзахме да хапнем,и си поръчахме вино.По едно време той хвана ръката ми.
-Лизи,би ли се съгласила да бъдеш моята дама?-усмихна се мило..Аз незнаех какво да кажа той мипредложи да сме гаджета.Бях стъписана,много се зарадвах.....

Много е хубаво вчера го оричетох,но ме мързеше да пиша коментар защото ми се спеше искам още.

о,мерси :) ще пусна и продължение но ми се иска да се съберат поне 3 човека. :)

Хайде, слънчо!Давий още многооо от това!Страхотно е, нали знаеш!Много, много си те обичкам! (хъги)

мерси,слънчо,ще го имам впредвид :D

И аз ИСКАМ!!!

Прекрасно! Направо невероятно

мерси,може би утре или други ден мога да пусна следващо.

Страхотно е !!Искам следващо и по-бързичко ,не съм от търпеливите и ставам досадна,да го имаш в предвид ако след 2 дена имаш няколко хиляди ЛС-та !! :lol:

ще се постарая да го напиша по бързо ;) и мерси,че го оценявате :)

•-Аз,.....аз, не знам какво да кажа.-усетих как очите ми се насълзяват от радост.-Разбира се,че искам!-хвърлих се на врата му и го целънах по бузата.-Но,нали знаеш,че трябва да започнем бавно и полека,защото се познаваме от 2 седмици и един ден.-направих сериозна физиономия след което се засмяхме и двамата.-Е като начало,трябва да се опознаем.-усмихнах се аз.
•-Е щом казваш.-засмя се той –Имаш ли алергии към животни и по точно към кучета?-попита ме той след което и двамата избухнахме с смях.-И харесваш ли кучета?
•-А,първо нямам никакви алергии,и второ обожавам кучета.А ти защо ме питаш точно това?-усмихнах се въпросеително.
•-Ами имам си един бандит вкъщи,доберман.Казва се Бък на 3 години е,не е много дружелюбен,но съм сигурен,че като те види ще те хареса.-усмихна се той леко дяволито.
•-Кажи ми обичаш ли високите скорости?-засмях се леко,но след това което се случи с Люк се стараех да карам нормално,освен когато ходех на писта и карах за да се разведря.
•-Обожавам високите скорости,а ти защо питаш това и харесваш ли високите скорости?-усмихна се леко той.
•-Попринцип ги харесвам,но се старая да спазвам правилата,освен когато ходя да карам на писта.-усмихнах се дяволито.Аз приключих с вечерята,да не говорим,че той беше готов поне 15 минути преди мен.-Искаш ли да тръгваме?-усмихнах се леко.
•-Но няма да те карам у вас,ще идем да се разходим.И не приемам не за отговор.-помогна ми да стана и ме хвана за ръката за да не кажа,че не искам.-Отиваме до вас за да си вземеш бански и отиваме у дома вземи си и дрехи ще спиш у нас,тази вечер и спокойно ще спиш в стаята за гости.-той се усмихна лукаво и спря колата пред вратата на дома ми.-И моля ви мадам не се бавете.
•Аз слязох и изтичах по най-бързият начин нагоре по стапалата.Направо си облякох банският облякох една рокличка.Взех си къси гащи и един потник,и грабнах учебниците,за да си науча,защото знаех,че той нямаше да ме пусне да си тръгна.От една страна мислех,че прибързваме,но от друга чувствам,че имам силни чувства към Джейк.Такива чувства унах към Люк знаех,че това е като знак,че мога да му се доверя и да съм щастлива отново.Слязох долу,заключих и се шмугнах в колата.
•-Много ли се забавих,извинявай.-той хвана ръката,усетих как стръпвам.
•-Спокойно всичко и наред,не си се забавила.-усмихна се и запали двигателя.Той караше наистина бързо,но това не ме притесняваше когато бях с него.
•-Е,господин.....Смит,сега какво ще правим,че ме накарахте да си облеча бански.И не питай от къде знам фамилията ти,просто я знам.-усмихнах се дяволски и той започна да се кикоти.
•-Ами отиваме вкъщи да плуваме на лунна светлина,имаш два избора или на брега на океана или в басейна.-засмя се той,аз бях като гръмната.
•-Е,стига бе,живееш до океана и не си ми казал,охо ще ти разкажа играта.-и отново избухнахме в смях.След малко пристигнах ме пред не просто къща, а палат.Когато слязох от колата бях като гръмната.-И ми казваш,че живееш тук.-той започна да се смее.
•-Е къде да живея,в кашон под моста.-и започнах ме да се смеем.Той отвори голямата врата и там ни посрещна кучето му Бък.Той каза,че не е много дружелюбно но и двамата се харесахме.Веднага започнах да си играя с него,а Джек гледаше тъжно.-Хей пес махай се от нея,тя си е моя,няма да ти я дам.-като чух това започнах да се кикотя,той беше твърдо решен да е смен,но и аз не се инатях.
•-Ау,значи съм ваша,така ли?-усмихнах се лукаво и отидох да го прегърна.Налагаше се да вдигам главата си защото беше поне 15 см.по висок от мен.Беше невероятен,с черна коса,катранено-черни очи,големи мускули,блестяща усмивка и ама наистина страхотно тяло.
•-Разбирасе,че си моя няма да позволя на никого да те закачи,ще те пазя с очите си.-целуна ме той по челото и ме въведе в крепоста в която живееше.За миг всичките ми спомени с Лукас преминаха през главата ми.Очите ми се насълзиха но запазих самообладание.За радост Джейкъб не забеляза насълзените ми очи.Не можех да разбера,защо още се сещах за Люк,защо?!Това ме побъркваше.Единствено когато бях с Джейк не се сещах за Люк.
•-О,това огромна къща,не е ли гадно когато живееш сам.А ти сам ли живееш?-попитах аз леко глуповато,той се усмихна и ме прегърна.
•-Спокойно сам самичак съм си.Е чувствай се като у дома си това е твоята стая и недей да казваш нищо знам,че е голяма,даже и от моята стая.-засмя се той и тръгна някъде по стъпалата за 3 етаж.Аз влязох и огледах стаята,даже си имах собствена баня.
•Оправих се и реших да го потърся.Качих се по стълбитеи се озовах в дълъг коридор.Видях,че една от вратите е отворена и се запътих към нея.Когато застанах на вратата останах стъписана.Той беше се изкъпал и беше само по една проста хавлиена кърпа.Приближих се тих и го првгърнах,той се обърна и посегна да ме целуне но аз се усмихнах дяволито и му избягах.
•-О,така ли ще играем госпожичке,щом така искаш.-усмихна се той все едно беше намислил нещо.Слязох долу бързо и се хвърлих в басейна,водата беше приятно топла.След малко той дойде и клекна до басейна,а Бък само се засили и го пътна.Джейк се ядоса но аз го дръпнах и го спрях да не излезе.Той се възползва от това сграпчи ме здраво,нямаше начин да се измъкна.Той се доближи на милиметри от усните ми и тогава Бък се засили и скочи в басейна.С негова помощ успях да се измъкна.Не,че не исках да го целуна,не че не го желаех силно,но ми беше забавно да си играя така.Усещах как с всяка секунда го искам все повече.
•-Ето виждаше ли,Бък не е съгласен и той е на моето мнение да почакаме малко.-изкикотих се аз и се обърнах да плувам.Беше адски забавно.Джейк искаше да излезе и да разкаже играта на кучето.-Джейк няма да правиш нищо на кучето или ще има да чакаш докато ме целунеш.-усмихнах се дяволито и тръгнах да плувам но нещо ме сграпчи и ме дръпна към себе си.Джейк ме прегърна и ме гледаше тъжно.
•-Значи ще защитаваш кучето и ще лишаваш мен,а?-усмихна се той.-Щом е така значи мен ме няма в тази картинка.-направи тъжна физиономия и тръгна да излиза но аз го дръпнах.
•-Хей,сърдитко,недей така,ти си много важен за мен.-целунах го по бузата и се вкопчих в него.За миг видях как се усмихва щастливо.-Да знаеш това е засега ще се задоволиш и с него.-засмях се аз и тръгнах да излизам.
•-Хей,нека постойм още малко заради мен и ще излезем заедно.-Джейк моментално направи кучешка муцунка,а аз обожавах кучешките муцунки и неможех да им откажа.
•-Добре,но искам да плувам.-и скочих в басейна.Постояхме още малко и излязохме.Качихме се на моят етаж,бях решила да му дам това което иска и да го целуна,но нямаше този шанс.Точно когато се бяхме вкопчили един в друг и за малко да се целунем,телефонът му звънна.Той разочарован дигна.Проведе бърз разговор, целуна ме по бузата изтича да се облече и изчезна.Цяла нощ не съм спала,по едно време чух странно драскане на вратата си отворих и кого да видя Бък.Той се шмугна в стаята и легна на леглото.
•-Е,приятелче ще си правим компания,но не казвай на Джейкъб ще се сърди.-засмях се и легнах под завивките и започнах да галя кучето.Чувствах се много притеснена.Реших да звънна на Джейк но не чуваше телефонът си.На сутринта чух как някой в стаята ми говори.Отворих очи и кого да видя.Джейкъб се караше на кучето.
•-Хей помяр такъв ставай от леглото на приятелката ми,че ще ядеш бой.-аз се усмихнах леко изправих се и се хвърлих на врата му.
•-Хей,къде беше цяла нощ притесних се.-дадох му целувката от снощи която не получи и го прегърнах силно,а той остана като гръмнат.Погледнах ръката му и видях,че има рани.-Джейк,какво си правил снощи?!-попитах аз разтревожена.
•-Нищо опасно просто се ударих.-усмихна сеза да прикрие нещо,но на мен не ми минават тези работи.
•-Виж днес имам лекции искам после да поговорим моля те.-целунах го оправих се и излязох.Нямах търпение да свършат лекциите и да бъда с човека който обичах.О,тези думи ме стъписаха.Чувствах се като преродена,отново обичах и се надявах да не бъда наранена.След лекциите се прибрах у дома и тръгнах към бара имах 1 час до почване на смяната ми но аз реших да отида по-рано.Вечерта Джейк въобще не се появи дори не ми звънна.Чудех се какво става,защо го няма.Не отговаряше на телефона си.Мина една седмица без да съм чула и гласа му дори.Бях на тръни,нервна и леко ядосана.Неможех да си намеря място.Отново беше петък и случай забелязах да влиза в бара и да се приближава към мен.
•-Хей,Браян как я караш,как е Ники??-попитах аз и усещах как вътре в мен нещо ме гризеше.-Моля те кажи ми знаеш ли нещо за Джейк,чувал ли си го?-той нямаше как да не знае те те бяха не разделни.
•-А,той не ти ли се обади?Е както и да е ще тръгвам.Не искам да кажа нещо и посля да ям бой.-усмихна се той и изчезна.Какво трябваше да знам,което Джейк не ми беше казал.След 5 минути се появи и господинчото.
•-А ето го и беглеца,защо не ми отоговаряше,какво е станало?Умарях от притеснение.-засипвахго с въпроси той мина зад бара прегърна ме по внимателно от друх път и ме целуна.
•-Споконо просто имах спешна работа.А и около 1 седмица ще съм без кола и няма да можем да ходим напред назад.-не ми пукаше прегърнах го силно и той изохка.
•-Какво ти е?-надигнах блузата му и видях превръзка.-Какво се е случило Джейкъб Смит?-попитах с повижен глас той ме дръпна към скалада влязохме вътре.
•-Направих катастрофа.Спокойно добре съм.-той се приближи да ме целуне,но аз се отдръпнах.
•-Не искам да имаш тайни от мен искам да те познавам.Защо тогава не ми се обади.-попитах аз леко ядосана.Той изгаси лампата и ме дръпна към себе си и започна да ме целува.-Джейк на работа съм.Хайде да излезем,че май има хора на бара.Измъкнах се от захвата му и излязох.седнах на стола зад бара и облегнах ръцете си на бара.Той се приближи,целуна ме още веднъж и го изгоних,защото шефа можеше да се скара,макар,че беше мила душа.
•-Видях Браян,дойде преди малко.-усмихнах се аз.
•-И какво ти е казал?-видях как изражението му става сериозно и ядосано.
•-Ами нищо,изчезна като започнах да задавам въпроси и каза,че когато му дойде времето,си щял да ми кажеш.-сложих ръка на лицето му и го погалих.-Успокой се не се ядосвай.-целунах го и видях,че хората са започнали да си тръгват,аз почистих взех си работите и заедно с Джейк излязохме.-Е тази вечер аз ще те закарам до у вас.
•-Ха,че къде ти е колата.Да не е това синьо BMW M5.-засмя се той все едно не вярва,аз го погледнах строго и той млъкна.
•-Ако искаш да знеш точно това е колата ми.-oплезих му се аз и отключих колата.Качихме се вътре и тръгнахме към тях.Спрях пред тях и злязох от колата за да го изпратя целунах го и тръгнах към къщи.Спрях колата в гаража и влязох вътре.По едно време телефонът ми звънна.
•-Ало кой е?-беше някакъв скрит номер.
•-Пази си гърба госпожичке!!-останах вцепенена
•-Кой се обажда?-попитах аз разтревожена.
•-Внимавай,когато си без Джейкъб няма кой да те пази,така че си помисли дали искаш да си с него,защото ако си с него си в още по-голяма опасност.-тези думи ме стъписаха.Какво да правя,да оставя гаджето си заради някакъв смахнат който се обажда по телефонът ми.Реших,че сега ще си легна да си почина а утре ще мисля за това.Тръгнах към стапалата когато на вратата се почука..Кой ли беше?Отворих вратата и .............

Ами не знам дали тук е мястото да коментирам, но написаното до тук е страхотно. Браво! Очаквам продължение ;) .

мерси :) и пак се извинявам за правописните грешки :oops:

Отворих вратата и .............

Оу , искам следващо

Якооо!!!!!!!!! Айде сладур, давай! Искам Още!!! :*

Мерси :* ще го напиша до петък най-късно :)

Искам продължението !!