Плажната ивица

Плажната ивица


Беше ми адски скучно днес. За да се поразсея тръгнах към морето. Разхождах се боса по плажната ивица и гледах как вълните се блъскаха на брега. След известно време ходейки се отегчих и седнах на пясъка. Гледах безкрайното море и се чудех какъв ли е светът под водата. След около половин час усетих присъствие но не от човек. Останах на мястото си без да помръдна. Но любопитството ме караше да полудявам. Обърнах глава и видях някакъв мъж. Беше секси...не отделих поглед от него докато той не се приближи.
-Здравей..-казах аз и се усмихнах.

Поредният скучен ден ,реших да се разходя,обичах плажа ,особено точно тук ,където беше относително спокойно.Обичах плисъкът на вълните и силата в която се разбиваха в скалите,вече вълнуващо.Мирисът на море ,също беше сред любимите ми неща.Взирах се в хоризонта ,когато усетих чуждо присъствие,вампир ,безсъмнено ,приближих се ,тя също ме усети и се обърна.Усмихнах ѝ се
- Здравей -казах,отвръщайки на поздрава ѝ и се загледах в нея с преценяващ поглед.

-А ти си?
Попитах малко нахално и се засмях.
Мъжът беше висок строен и отнякъде ми беше познат.
-Познаваме ли се?-попитах като го погледнах.

- Името ми е Дейв,а дали се познаваме не мисля,щях да запомня такова хубаво момиче-усмихнах се леко.Проследих погледът ѝ ,който ме оглеждаше,а с също го направих,момичето беше високо ,с дълга руса коса и светло сини очи.Косите ѝ се развяваха от вятъра ,а на фона на слънцето приличаше на ангел,тя леко ми се усмихваше.
- Ще ми кажеш ли твоето име или трябва да отгатна ?-казах и седнах до нея.

-Ами със сигурност няма да можеш да отгатнеш..-засмях се.
-Аз съм Спенсър. Приятно ми е.-усмихнах се и подадох ръката си.
Дейв изглеждаше наистина добре. Но единственото в което се заглеждах бяха дълбоките му черни очи. И след секунди взиране взех че го казах на глас.
-Имаш красиви очи.-каква глупачка съм..сигурно ще ме помисли за някоя луда. Но все пак изразявах мнение. Какви ги мисля ... ще говоря за друго.
-Ъм от кога си вампир?-попитах за да сменя темата.

- Откъде си сигурна,може това да ми е дарбата ?-засмях се ,но се радвах,че ми каза името си ,да може би нямаше наиситна да отгатна.Каза че имам красиви очи и се притесни,че го е казала на глас.
- Ти също и не само очите,приличаш на ангел,на тази светлина.-Ох и за се разприказвах много,но пък беше самата истина.
- От кога съм вампир,сигурно усещаш,че съм още млад ,а ти си древна,мога да те усетя,със всяка частица на тялото си.Малко по малко от век и половина съм-усмихнах ѝ се.Надявах се да не се възползва от силата си нечестно.

Оо комплимент..
-Благодаря.-усмихнах се.
Все още само на век и половина!? Ах ако ме ядоса наистина ще стане много страшно.
-Амии разкажи ми нещо интересно за себеси...-погледнах в дълбоките му очи и сякаш се изгубих някъде там.

- Какво точно искаш да научиш,не обичам да говоря пред непознати-Това си беше недвусмислена покана.Знаех ,че рискувам много ,но аз си бях такъв хазартен тип.Тя беше близо ,аз само още малко скъсих разкаянието и я целунах.Целувката ми бе завладяваща,страстна и нежна ,за да и покажа колко хубаво,може да ѝ е,ако се поддаде на импулса.

-Ами искам да знам колкото да те опозная..-казах и се усмихнах.
След малко той се приближи до мен и ме целуна. Целувката му беше страстна, нежна и настойчива. Но беше кратка.
-Ъм познаваме се от 1 час.-засмях се леко. Настъпи кратка пауза и казах.-Но на кого му пука.-засмях се прехапах устни и го целунах бързо. Близостта му ме възбуждаше още повече.

Усмихна ѝ се,с онази моя усмивка ,която жените смятаха за неустоима.
- Да на кой му пука,на мен поне,не -казах и отново я целунах.Дръпнах я в прегръдките си и започнах да си играя,с косата ѝ.
- Е сладуранке ,какво следва от тук нататък ,какво още искаш да ме питаш ?-Усмихнах се ,надявах се ,да е приключила с въпросите и да си прекараме времето по-приятно от това,да се питаме разни неща и да разкриваме други,които не искахме.Усещах силата ѝ,тя пълзеше ,като ток по кожата ми ,не трябваше да я дразня,за това не бях твърде настоятелен.Трябваше и тя да го желае.

Усмивките на Дейв ме пленяваха. Бяха толкова топли и чаровни. Определено никоя жена неможе да му откаже. Започна да си играе с косата ми.
-Какво още да те питам ли?! Чакай да помисля..-засмях се и казах.- О боже кого заблуждавам та аз не си падам по приказките. Това е просто тема на разговор. Аз съм по действията не по разговорите.-усмихнах се перверзно и го целунах.

- Това ми харесва-казах ,като засмуках устните и по-страстно.
- Аз също предпочитам действията -казах много значително,след което пак и се усмихнах.Погалих нежната и коса ,а пръстите ми ,се насочиха към презрамките ,леко ги повдигнах,но само за да я целуна по-рамото.Не исках да бързам.Отделих устните си от рамото ѝ,само а да ги върна върху нейните.Устата и беше сладък мед и аз я похищавах със страст и нежност,едновременно.

Той ме целуна по рамото....Беше много нежен.
След малко отделих устните си от неговите и прокарах пръсти по ръцете му. Откопчах първите две копчета на ризата му и го целунах.
-Да продължавам ли с другите копчета?-усмихнах се.

- Искаш ли ,да продължиш ?-провокирах я.беше сладка и ми харесваше вкусът на устните ѝ.Но дали я го искаше ,не се познавахме."Ама какво ти става Дейв ? "запита един вътрешен глас."Кога това е имало значение за теб ?"Усмихнах се дяволито.
- И какво ако кажа,че искам да продължиш ?-засмях се и загалих нежната ѝ коса.

Ах тези думи как не ги обичам.
"- И какво ако кажа,че искам да продължиш ?" каза Дейв а аз се усмихнах и се отдалечих мъничко от него. Свалих блузата и панталоните си.
-Ела да ми помогнеш за останалото.-засмях се.
Хвърлих дрехите си настрана и се усмихнах.