Имението Пиърс и Алесандра Стоун

Passion Брой мнения : 457 Join date : 16.04.2011

дсдс

Бързо се измъкнах от хватката на Деймън и го притиснах в стената:
- Не си от мойта класа!
Намигнах му.
После погледнах към Елена и казах:
- А ти много се отваряш за човек..
- И то особено на вампир,който може всеки момент да те убие.

- Браво, браво
Заплясках с ръце и за секунда бях до Елена.
- Да знаеш, имаш голяма уста малката. Клаус ще те хареса.
Обърнах се към Катрин и и намигнах
- Аз ще ти помогна, ще я дадем на Клаус като подарък.
- И Деймън, ще си правим каквото си поискаме. Ще я удряме, ще пием от нея и тя ще бъде новата ни играчка.

Сега вече се ядосах. Обърнах се към Елена.
- Моля, те млъкни поне за момент и не се дръж като бебе. Няма да ставаш вампир. Ще се разправяме, за мен и Мария, след като те измъкна от тук.
Сега беше ред на Катрин и Александра.
- Вие двете, млъквайте. Големи сте кучки. И за последен път не докосвайте приятелката ми. Иначе... не знаете, на какво съм способен. Нито ти, Катрин, която си ме създала, нито Алекс, с която току що се запознахме, знае, какво мога. Така, че или пуснете Елена, или СЕ МАХАЙТЕ ОТ ТУК! - последната час, я изкрещях и всички ме погледнаха учудено. Беше ми писнало от тези. Беше ми писнало от всички жени. Честно казано, си бях добре, при Мария. Ако можех, сега щях да се върна при нея. Не исках да се разправям с тези... Бях бесен!

- Деймънчо, скъпи... не ни казваш нещо ново.
Засмях се и го посочих с пръст
- Не можеш нищо. Сигурно даже не си добър и в леглото.
Вметнах аз и свих рамене
- Елена, Елена, Елена... тя ни разказа за Мария, Тъжна история...мнооого тъжно. Тцтцтцтц.
Поклатих глава и двете с Катрин се засмяхме.

Passion Брой мнения : 457 Join date : 16.04.2011

МЕтнах още една ваза по Александра.
-ПО дяволите няма ли да млъкнеш вече добре наранена съм това не ти дава право да говоирш за личния ми живот.-Изкрещях ив лицето.След тези дми си седнах отново на дивана.
-По-добре всички млъкнете ззащото иначе щом се махна от тук ще се самоубия обещам ви го.А аз държа на обещанията си.

Погледнах ги и яростта ми пламна още повече.
Реших.
Концентрирах се. Усетих познатото присвиване в стомаха и се концентрирах
още повече. Усетих, как огъня пламна в мен. Запратих го към Катрин и
Алекс. Разбира, се те не го очакваха. Никой освен мен, не знаеше, за
дарбите ми. Дори и Елена. Единственото оръжие срещу вампири... и аз
разполагах с него.
- Елена, махай се от тук. И бягай. Докато не стигнеш у вас. Послушай ме.- казах на Елена.
Върнах погледа си върху двете кучки, които си готвех на барбекю.
- Знаете, че има как да превъзмогнеш върбинката. Но никога няма и няма да има лек срещу огън.

- Оу да ... огън. Много си лош, ще вземем да станем приятели.
Засмях се и гледах как Елена се отдалечава. Нямаше да я гоня не и сега.
- Е, това може и да боли.
Казах аз и пристъпих назад

Passion Брой мнения : 457 Join date : 16.04.2011

Реших да простя на Деймън знаех,че той ме обича но докато се отделечавах се спрях на вратата и иззвиках силно.
-Деймън Съжалявам.-ИЗвиках силно такаче да ме чуе и след това се затичах към семейната ни къща.Когато стиганх бях толкова задъхана....че направо седнах на дивана бях гладна но неможех да ям когато може би Деймън щеше да умре.

- Видя ли сега? - попитах Алекс. - Не си и помисляй да бягаш. Ще те настигна и ще те изгоря. Имаш обещанието ми. - уведомих я тихо.
След като Елена тръгна към тях, аз се обърнах към останалата вампирка. С вампирска скорост стигнах до нея и я хванах за врата. Повдигнах я на няколко сантиметри от земята, доближих се до ухото й и започнах да й шепна.
- Не се доближавай повече до Елена. Ако надуша следите й, около теб, ще те намеря и ще си направя барбекю от теб. Разбра ли? Не можеш да нараняваш гаджето ми.

- Звучи много секси, дори се изкушавам.
Засмях се и го притиснах до стената, като прошепнах
- Не съм глупава, имам си вещица. Дарбата ми е, да съм предпазена от всичко....когато си поискам разбира се.
Усмихнах се и го притиснах още повече
- А за Елена, не се притеснявай...малката самоубийца ще бъде предадена на Клаус или ще стане вампир. Едно от двете ще е.

Погледнах я безразлично. Целия ми гняв се изпари.
- Прави каквото искаш. Не ме интересува, кой седи зад теб... или по-точно зад кой седиш. За мен най-важното е Елена да е в безопасност. Причината оправдава средствата. Дори и да умра за нея, ще го направя с достойнство и с кеф. - казах и се обърнах към вратата. Трябваше да ида при Елена. Да поговорим.

Подсмихнах се и казах:
- Деймън..
- Мили мой Деймън..само с един замах и мога да извадя сърцето ти!
Засмях се и допълних:
- Не можеш вечно да я пазиш..
Той излезе през вратата.Погледнах към Алекс и казах:
- Няма вечно да я пази..

» Имението на Брейди
» Имението на Спенсър
» Ашли Стоун
» Имението Салваторе
» Имението на Блудуед.